Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
- Господи.
- Видях как умира майка ми - каза тихо тя. - Беше ужасно да гледам как губи контрол над тялото си и как се измъчва от болка. Накрая не приличаше на себе си, не реагираше както преди. Беше си отишла, бе останало само тялото, което не искаше да изостави основните си функции. Не казвам, че и с мен ще стане така, но ще ми е много трудно.
Проклятие, гърдите го боляха.
- И не искаш аз да съм свидетел на това?
- Не. Не искам. Не искам да го преживяваме и двамата. Искам да ме помниш, каквато съм сега. А аз да си спомням за нас, каквито бяхме. Ще ми трябват хубави спомени.
- Искам да съм с теб.
- А аз - не. Няма да имам сили да се боря. И болката... Тя те кара да се променяш.
Наистина беше така, по дяволите. Имаше чувството, че е остарял с цяло столетие, откакто се запозна с нея.
- О, Рейдж... - Гласът й трепна и тя рязко прочисти гърлото си. - Ще... ми липсваш.
Погледна я през рамо. Знаеше, че ако се опита да я прегърне, тя ще избяга от стаята, затова се хвана за края на матрака. И го стисна.
- Какво правя? - засмя се Мери неловко. - Съжалявам, че те товаря с всичко това. Знам със сигурност, че за теб животът продължава.
- Животът продължава? - дрезгаво изрече той. - Откъде разбра?
- Жената снощи. Както и да е...
- Каква жена?
Тя поклати глава, а той изгуби самообладание.
- Дяволите да те вземат, не можеш ли просто да ми отговориш? По милост, да речем - нещо, което никога не си правила. Тъй или иначе след няколко минути си тръгвам, така че няма да ти се наложи втори път.
Раменете й се свиха и той се почувства ужасно, задето й се разкрещя. Но преди да успее да се извини, тя каза:
- Говоря за жената, която заведе в леглото си миналата нощ. Аз... те чаках. Исках да ти кажа, че съжалявам... Видях те да влизаш в стаята си с нея. Слушай, не подхванах темата, за да те обвинявам или нещо такова.
Не, разбира се че не. Тя не искаше нищо от него. Нито любовта му. Нито подкрепата му. Нито вината му. Нито дори секс.
Той поклати глава, гласът му стана безизразен. Беше му омръзнало да се оправдава, но го направи автоматично.
- Това беше Главната избраница. Говорихме за храненето ми, Мери. Не сме правили секс.
Сведе поглед към пода. После пусна матрака и вдигна ръце към лицето си. Настъпи тишина.
- Съжалявам, Рейдж.
- Да. И аз.
Чу хълцане и леко разтвори пръсти, за да види лицето й. Но тя не плачеше. Не, не и Мери. Беше твърде силна, за да го направи.
Но не и той. В очите му имаше сълзи.
Рейдж прочисти гърлото си и запримигва бързо.
Когато отново вдигна поглед към нея, тя се взираше в него с нежност и състрадание, които го разяриха.
Няма що, прекрасно. Сега пък го съжалява, задето е такъв мекушав боклук. Господи, ако не я обичаше толкова, в този момент щеше да я мрази.
Изправи се. Когато проговори, положи всички усилия гласът му да звучи толкова твърдо, колкото изглеждаше тя.
- Охранителната система в къщата ти ще е свързана с нас. Ако се включи, аз - поправи се - някой от нас ще дотича. Вишъс ще ти се обади, когато е инсталирана и работи.
Тишината се проточи и той вдигна рамене.
- Ами... довиждане.
Излезе, без да си позволи да погледне назад.
Слезе долу и откри Бела във всекидневната. Още щом го видя, очите й се отвориха широко. Със сигурност изглеждаше толкова зле, колкото се чувстваше.
- Благодаря - каза той, макар че не бе сигурен за какво й благодари. - Да знаеш, че братството ще наглежда къщата ти. Дори и след като Мери си тръгне.
- Много сте любезни.
Той кимна и излезе, без повече да се бави. Това бе единственият начин да си тръгне, преди да се е сринал напълно и да се е разревал като малко дете.
Докато се отдалечаваше от къщата и навлизаше в ливадата, нямаше никаква представа какво да прави, нито къде да отиде. Може би трябваше да се обади на Тор, да разбере къде са братята и да се присъедини към тях.
Вместо това спря на място. Над главата му луната тъкмо се издигаше над линията, очертана от върховете на дърветата. Беше пълна - огромен диск, излъчващ бледа светлина в студеното, безоблачно небе. Той наклони глава, вдигна ръка, така че лунният блясък да попадне в свитата му шепа и внимателно задържа илюзорното видение.
Смътно дочу шум от силно тропане, който идваше от къщата на Бела. Равномерно повтарящи се удари.
Шумът се засили и Рейдж погледна назад.
Входната врата се отвори. Мери излезе тичешком от къщата и скочи от верандата, за да не губи време по стъпалата. Втурна се боса по заскрежената трева, хвърли се към него и увисна на врата му с две ръце. Притисна го толкова силно, че гръбнакът му изпука.