Вечна любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Переводчик: Силвия Желева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Вечна любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел.
Рейдж е най-страховитият боец в Братството, а също и най-сексапилният. Излъчването му на филмова звезда му е спечелило прякора „Холивуд“. Но зад привлекателната му външност се крие чудовище. При силен гняв, болка или неудовлетвореност Рейдж приема формата на смъртоносно създание, което той не е в състояние да контролира и всеки, намиращ се около него в този момент, е изложен на истинска опасност…
Мери Лус се озовава в света на вампирите случайно. Застигната от коварна болест, която изпива живота й, тя не търси любовта. Но Рейдж успява да събуди у нея неудържима страст и тя се превръща в единственото същество, което е способно да укроти звяра в него. За да я задържи до себе си и да я спаси от болестта, той е готов на отчаяни жертви. А в това време враговете им стягат обръча си около тях…
Хълцаше. Ридаеше. Плачеше толкова силно, че цялото й тяло се тресеше.
Той не попита нищо, само я прегърна.
- Не съм добре - каза дрезгаво тя, като едва си поемаше дъх. - Рейдж... не съм добре.
Той затвори очи и я притисна силно.
35
О. вдигна капака на водопроводната тръба и светна с фенерчето в дупката. Младият мъжки вампир беше онзи, когото хванаха предишната нощ с пикапа. Беше жив, преживял бе деня. Мястото за задържане върше-ше добра работа.
Вратата на центъра се отвори рязко и господин X. влезе със светнали очи, като тропаше тежко с ботушите си.
- Жив ли е?
О. кимна и върна капака на мястото му.
- Да.
- Добре.
- Тъкмо мислех да го извадя.
- Не точно сега. Искам да посетиш тези членове на отряд Бета. - Господин X. му подаде лист хартия със седем адреса. - Електронните проверки са бързи, но се оказва, че не са съвсем достоверни. Получавам потвърждения от тези, които искам да провериш, но когато говоря с хора от техните отряди, ми рапортуват, че не са ги виждали от дни или дори още по-отдавна.
Инстинктът подсказваше на О., че трябва да внимава къде стъпва. Преди време господин X. едва ли не го обвини, че е убил онези Бета в парка, а ето че сега искаше той да провери какво става с тях?
- Проблем ли има, господин О.?
- Не. Няма проблем.
- И още нещо. Ще доведа трима новобранци. Посвещаването им ще се състои през следващите десетина дни. Искаш ли да присъстваш? Да наблюдаваш отстрани, е истинско шоу.
О. поклати глава.
- По-добре да се съсредоточа върху работата тук.
Господин X. се усмихна.
- Притесняваш се, че Омега може да се подведе от чара ти?
- Нищо не може да подведе Омега.
- Съвсем не е така. Той не спира да говори за теб.
С ума си О. разбираше, че има голяма вероятност господин X. да му се подиграва, но тялото му не бе толкова сигурно. Коленете му омекнаха и го изби студена пот.
- Отивам да проверя списъка - каза той и тръгна да вземе якето и ключовете си.
Очите на господин X. блеснаха.
- Свърши това, синко, върви. Аз ще си поиграя малко с нашия гост.
- Както предпочитате, сенсей.
***
- Значи сега това е домът ми - промърмори Мери, когато Рейдж затвори вратата към спалнята им.
Усети ръцете му да обгръщат кръста й и притисна гръб в тялото му. Хвърли поглед към часовника и осъзна, че са си тръгнали от къщата на Бела само преди час и половина, а целият й живот се бе променил.
- Да, това е домът ти. Нашият дом.
Трите кашона, подредени до стената, бяха пълни с нейните дрехи, любимите й книги, някои дискове и няколко снимки. Отне й съвсем малко време да опакова нещата си, после да ги натовари в кадилака на Ви и да се прибере в имението заедно с Вишъс, Бъч и Фриц, които дойдоха да помогнат. По-късно щеше да се върне с Рейдж да довърши. А на сутринта щеше да се обади в адвокатската кантора и да им каже, че напуска. Трябваше да се обади и на някой агент на недвижими имоти и да продаде хамбара.
Господи, наистина го бе направила. Беше се преместила при Рейдж и беше изоставила напълно стария си живот.
- Трябва да разопаковам нещата си.
Рейдж взе ръцете й и я придърпа към леглото.
- Искам да си починеш. Изглеждаш толкова уморена, едва стоиш на крака.
Докато тя се настаняваше на леглото, той свали мантото си и махна ножницата и кобура. Отпусна се до нея, а тялото му образува вдлъбнатина в матрака, в която тя потъна и бе принудена да се притисне в тялото му. Всички лампи изгаснаха изведнъж и стаята потъна в мрак.
- Сигурен ли си, че си готов за всичко това? - попита тя. Очите й постепенно привикваха към обгръщащата я мека светлина, която струеше от прозореца. - Включително за... нещата, които ще се случат с мен?
- Не ме карай отново да използвам неприлични думи. Тя се засмя.
- Няма. Просто...
- Обичам те. Мери. Повече от готов съм за това, което ще се случи с теб.
Тя сложи ръка върху лицето му и двамата притихнаха, дъхът им се сливаше.
Тя се унасяше, когато той каза:
- Мери, по повод моето хранене. Когато бяхме у вас, се обадих на Избраниците. Сега, когато отново си с мен, ще имам нужда от тях.
Тя изтръпна. По дяволите, ако останеше с него, а той не можеше да живее от нейната кръв, щеше да се наложи някак да се справят с проблема.
- Кога ще се нахраниш?
- Предполагам, че тази вечер ще ме посети жена вампир, но както ти казах и преди, бих искал да си с мен. Ако ти е удобно.