Свещена любов
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черния кинжал #6
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Переводчик: Надя Баева
- Жанр: Любовно-фантастические романы
Электронная книга - «Свещена любов». Краткое содержание книги:
В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал имат за задача да спасят расата си от гибел.
Фюри, фанатично верен на Братството на черния кинжал, жертва себе си за доброто на расата, превръщайки се в мъжа, отговорен за запазването на кръвната линия на елитните воини. Като примейл на Избраниците, той е призван да стане баща на дъщерите и синовете, които ще съхранят традициите и ще се сражават с онези, които искат вампирите да бъдат заличени.
Кормия, неговата Първа избраница, иска да спечели не само тялото, но и сърцето му и вижда емоционалните рани, които той крие зад своето благородство и чувството си за отговорност пред расата. Но докато войната с лесърите става все по-неумолима и над Братството е надвиснала заплаха, Фюри трябва да избере между дълга и любовта.
Някъде дълбоко в ума си Фюри осъзна, че разправията им е много закъсняла. А и брат му имаше своите основания. Същото обаче важеше и за него.
Той отново поклати глава.
— Не мисля, че е прекалено много да искам някакво признание. Бях невидимият в това семейство през целия си живот.
Настъпи дълго мълчание. После Зи изрече злобно:
— Слез от кръста, за бога. На някой друг му е нужен.
Пренебрежителният му тон отново възпламени гнева на Фюри и юмрукът му полетя по своя собствена воля към Зи, чиято челюст изпука като при удар с бейзболна бухалка, завършил с хоумрън.
Зи залитна и се приземи върху ферарито на Рейдж.
Когато брат му се изправи, Фюри вече беше настървен за бой и размаха юмрука си. Само след миг щяха да се вкопчат в зловеща схватка, разменяйки си удари вместо обидни думи, докато единият не се сринеше на земята или пък и двамата.
И докъде точно би ги довело това?
Фюри бавно снижи ръце.
В този момент мерцедесът на Фриц мина през дворната порта.
Осветен от фаровете му, Зейдист намести якето си и отиде със спокойна крачка до шофьорската врата на своя ескалейд.
— Ако не бях дал обещание на Кормия, щях да ти разцепя устата.
— Какво?
— Качвай се в проклетата кола.
— Какво иМ каза?
Зейдист се настани зад волана, а черните му очи бяха вперени в нощта като остриета на ножове.
— Приятелката ти се тревожи и ме помоли да обещая, че ще се грижа за теб. И за разлика от други, аз държа на думата си.
Опа!
— А сега се качвай. — Зи блъсна вратата от своята страна.
Фюри изруга и се приближи до колата точно когато мерцедесът стигна до тях и Куин слезе от задната седалка. Момчето ококори широко очи, когато видя имението.
Очевидно е тук, за да бъде съден, помисли си Фюри и бързо се плъзна на седалката до своя смълчан близнак.
— Знаеш къде е къщата на родителите на Леш, нали? — попита Фюри.
— Разбира се, че знам.
Размина се без «млъквай».
Когато ескалейдът потегли към портите, гласът на Магьосника прозвуча изключително сериозно в главата на Фюри: Трябва да си герой, за да спечелиш благодарност, а ти не си рицар в лъскави доспехи. Само искаш да си такъв.
Фюри погледна навън през прозореца, а гневните думи, разменени между него и Зи, още кънтяха в съзнанието му също като онзи изстрел в пряката.
Направи услуга на всички и си тръгни, продължи Магьосника. Просто си върви, приятел.
Искаш да си герой? Направи така, че да не им се налага да се разправят с теб никога повече.
28.
Куин беше убеден, че кралят ще вечеря с топките му тази вечер, но въпреки това беше впечатлен при вида на тренировъчния център на Братството. Имаше размерите на малък град и беше изграден от каменни блокове, големи колкото мъжки торс, а прозорците изглеждаха, сякаш бяха армирани с титан или нещо подобно. Скулптурите по покрива, служещи за водоливници, бяха съвършени.
Точно както би се очаквало.
— Господине? — обърна се към него икономът и посочи към достойната за катедрала врата. — Ще вървим ли? Налага се да изпълня задълженията си, свързани с готвенето.
— Готвенето?
Догенът забави говора си, като че имаше пред себе си някой бавноразвиващ се.
— Освен че се грижа за дома им, също така готвя за Братството.
Мили боже… Това не беше тренировъчният център. Това беше къщата на Братството.
Каква охранителна система само. Над вратите и по ръба на покрива имаше камери, а стената, ограждаща двора, беше като от филм за Алкатраз. Очакваше всеки момент иззад ъгъла да се появят озъбени добермани.
Но вероятно кучетата още глозгаха костите на последния гост.
— Господине? — повтори икономът. — Ще тръгваме ли?
— Да… да, разбира се. — Куин преглътна мъчително и тръгна напред, готов да се изправи лице в лице с краля. — Ще оставя нещата си в колата.
— Както желаете, сър.
Слава богу, че Блей нямаше да види онова, което предстоеше да се случи.
Едната половина на гигантската врата се отвори и познато лице вдигна ръка за поздрав.