Планетата на ветровете
- Автор: Мартин Джордж Рэймонд Ричард, Татъл Лайза
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Планетата на ветровете». Краткое содержание книги:
Щом жената си тръгна, Еван се обърна усмихнато към Марис.
— Започнало се е значи. Какъв е този призрак, дето нито яде, нито пие?
— Тя носи торбичка с изсушени плодове и малък мях с вода — обясни Марис. — Летците често го правят по време на дълги полети. Как инак можеш да стигнеш от Артелия до Ембърс?
— Не съм мислил за това.
Марис кимна, но мислите й бяха другаде.
— Сигурно нощем вдигат втори летец, за да може първият да си почине. Хитро, че Вал се е сетил да прати някой, който прилича на Тия. Аз нямаше да помисля за това.
— Защото мислиш за цял куп други неща — каза той. — Не се кори. Защо си толкова сериозна?
— Ще ми се — каза Марис — аз да съм този летец.
След два дни на вратата се появи задъхано момиченце. Беше от семейството, което бе задължено на Еван, и в началото Марис се уплаши, че към къщата идат бранници. Но момичето носеше само новини — Еван бе помолил да им предават всички вести, които пристигат от Тоси.
— Дойде един търговец — рече момичето. — Разказа ни за летците.
— Какво? — подкани я нетърпеливо Марис.
— Ами старият Мулиш от хана разправял, че Управителят бил много уплашен. Сега станали трима. Трима черни летци, въртели се в кръгове. — Тя разпери ръце и описа няколко кръга, за да им покаже. Марис погледна Еван и се усмихна.
— Вече са седмина — съобщи им големият запотен дебеланко, застанал на прага. Малко преди това им призна, че избягал, защото бранниците искали да го вземат насила да служи. — Опитаха се да ме пратят на Трейн — продължи той, — но проклет да съм, ако ида там. — И се закашля — кашляше кръв.
— Седмина?
— Лошо число — каза мъжът и пак се закашля. — Всички са облечени в черно, лош цвят. Не е на хубаво тая работа. — Той млъкна — от нов, още по-мъчителен пристъп на кашлица.
— Успокой се — каза Еван, покани го да влезе и му наля чаша топло вино. После двамата с Марис му предложиха да си отдъхне в стаята за гости.
Мъжът отказа. Започна да говори веднага щом кашлицата му спря.
— Ако бях Управител, щях да изкарам стрелците да ги свалят до един. Да, точно така щях да направя, да знаете. Някои казват, че стрелите щели да минават право през тях, но аз не смятам така. Мисля, че са от плът и кръв като мен. — Той се плесна по корема. — Не бива да ги оставят да кръжат там горе. Ще ни донесат лош късмет, сериозно ви говоря. Времето напоследък хич го няма, рибата изчезна, чух да говорят, че в Порт Тайос се появили странни болести по онези, дето били докосвани от сенките на летците. Нещо ужасно ще се случи на Трейн, няма съмнение. Сигурен съм, затуй офейках. Няма да им се вържа на номерата, особено с тия седем черни сенки в небето. Това е зла поличба и няма да ни донесе нищо хубаво.
Дебеланкото бе прав поне за едно — на него цялата тази история не му донесе нищо хубаво. На следващата сутрин, когато Марис влезе в стаята му със закуската, го намери издъхнал и вкочанен. Еван го погреба в гората, между гробовете на други пътници.
— Теня слезе в Порт Тайос да си продава гоблените — докладва друго от децата, които бдяха надолу по пътя за къщата на Еван. — Когато се върна от Тоси, каза, че летците били вече дузина и кръжали непрестанно между пристанището и крепостта на Управителя. Всеки ден пристигали още.
— Двайсет летци, всичките в черно, мълчаливи и страшни — съобщи им една млада певица. Имаше златисти къдрици и сини очи, а гласът й бе като на птичка. — Ще стане чудна песен! Вече почти съм я съчинила, само дето не зная как ще свърши тази история…
— Но защо го правят, как мислиш? — попита Еван.
— Заради Тия, разбира се — отвърна младата жена, учудена, че са я попитали. — Тя излъга, за да спре войната, и Управителят я обеси. Носят черно, защото скърбят за нея. Сега мнозина го правят.
— А, да — кимна Еван. — Тия. Историята й наистина е подходяща за песен. Да знаеш някоя?
Певицата се усмихна.
— Вече има. Чух я в Порт Тайос. Чакайте, сега ще ви я изпея.
Марис срещна Катин от Ломарон на изоставеното, покрито с тръни и бурени поле. Едрият летец, облечен с черни дрехи и с огърлица от зъби на сцила, се спусна грациозно, разперил сребристите си криле.
Тя му махна да влезе и му предложи вода.
— Е?
Той изтри потта от горната си устна и й се ухили доволно.
— Летях много високо и зърнах кръга далеч под мен. Да можеше само да го видиш, Марис! Четирийсет крилати. На Управителя сигурно му излиза пяна на устата. Пратихме съобщение навсякъде. Пристигат още летци от Изтока, а Вал отлетя на Запад да съобщи за плана, та скоро и оттам ще дойдат помощници. Само да пийна вода и отивам при тях.