Кръвта на богомолката
- Автор: Чайковски Адриан
- Серия: Сянката на умелите #3
- Год: 2011
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Кръвта на богомолката». Краткое содержание книги:
„Съвсем вярно“ — помисли си Лирус и макар че би предпочел бръмбарът да се погърчи още малко, ясно бе, че мигът на собствената му истина наближава. Бръкна сред гънките на завесата и напипа дръжката на арбалета. Вече беше зареден и в пълнителя му имаше дванайсет стрели. Лирус го беше изпробвал и знаеше, че оръжието е първокласно.
— Какво би предпочела ваше величество? — тъкмо казваше Трудан. — Щраколъка или Древната съобщност? Щраколъка или съдействието на кесианците? Защото до това се свежда решението, което трябва да вземете.
Мухородните помощници на Лирус чакаха пред отлостените прозорци, готови да нахлуят при първия по-силен звук. Лирус извади с гладко движение арбалета, насочи го и стреля.
Царицата отвори уста да каже нещо, Спера изпищя като луда и се метна отгоре й. Стенуолд, задвижен от рефлекси, за чието съществуване не бе подозирал, и осъзнал, че единственият му шанс за широк съюз е на път да се изпари безвъзвратно в небитието, се хвърли след нея.
Арбалетната стрела прониза бедрото му и върхът й се заби в крака на Спера. Двамата се стовариха с вик върху царицата, която бе успяла да изтегли наполовина меча си от ножницата. Очите й се бяха разширили от шок. Телохранителите се втурнаха напред с изтеглени мечове, прозоречните капаци се отвориха с трясък. Всичко това в рамките на броени секунди.
Двамата мухородни, които влетяха през прозорците, бяха облечени в черно. Единият, стиснал дълъг кинжал, се метна директно към царицата, другият замахна с ръка и първият от мравкородните пазачи политна назад с нож в гърлото.
Лирус запъна арбалета и стреля отново, после още веднъж. Остави втория пазач да издърпа Стенуолд от царицата и да го резне несръчно с меча си над хълбока, после го застреля право в лицето. Сега Лирус щеше да е единственият оцелял сарниански очевидец; знаеше, че пазачите вече са повикали помощ, но са предали и грешна информация за покушението. Дори царицата не беше разбрала кой е предателят. „Чужденците нападат царицата! — предаде Лирус по мисловната мрежа. — Защитете царицата от чуждоземните убийци!“
Стенуолд се стовари на пода до мъртвия телохранител и примигна озадачено. Не разбираше какво става. Спера крещеше нещо, коленичила до царицата, а после някакъв мухороден се спусна към нея с вдигнат кинжал. Спера го видя в последния момент и се сви, вдигнала ръце да се предпази, а Ариана се метна към тях и прободе нападателя с някакъв нож, който беше внесла в залата без знанието на Стенуолд. Мухородният убиец падна на пода, а Ариана се хвърли след него миг преди арбалетна стрела да профучи над главите им.
„Стрелецът!“ Стенуолд се заоглежда трескаво, после погледът му се спря на сарниански мравкороден, който стоеше в дъното на стаята с арбалет в ръце. Ако не беше стрелата в бедрото му, никога не би повярвал, че заплахата идва точно оттам.
Вратата се отвори с трясък и в залата нахлуха войници с мечове в ръце. Стрела се заби в гърдите на първия и той политна назад към другарите си.
Ръцете на Стенуолд се свиха около щраколъка. Стиснал зъби да надвие болката в крака, той бръкна в кесията на колана си, където беше прибрал няколко щраколъкови снарядчета за демонстрацията. Макар ръцете му да трепереха, успя да пъхне едно в пълнителя на оръжието.
Спера беше цялата в кръв, а от тялото на царицата, малко под гръдния кош, стърчеше арбалетна стрела и потрепваше в ритъм с учестеното й дишане. Спера отчаяно се опитваше да разхлаби бронята й, за да стигне до раната, но после се дръпна инстинктивно миг преди тънко острие да разсече въздуха край нея и да се забие до дръжката в дървения под.
Стенуолд вдигна щраколъка и стреля. Мухородният убиец явно не владееше Изкуството на Спера, защото не предусети опасността — снарядът го застигна във въздуха, завъртя го презглава, запрати го в стената и оттам на пода.
Междувременно Ариана беше видяла сметката на другия убиец, но сега отстъпваше трескаво пред връхлитащите сарниански войници. Стенуолд, който тъкмо зареждаше нов снаряд в щраколъка, им извика да спрат. Паякородната беше хвърлила ножа си и отстъпваше с вдигнати ръце, когато първият войник я фрасна по главата с дръжката на меча си и я повали на пода. Друг, с изопнато лице, откъсна Спера от царицата и на свой ред клекна до нея.
Стенуолд се обърна и видя стрелеца отново да насочва арбалета към царицата на Сарн. На мравкородното му лице се мъдреше беглата усмивка на човек, който знае, че едва ли ще оцелее, но въпреки това е решил да довърши играта.