Кръвта на богомолката

Мъжете и жените около масата бяха смръщени. След убийството на царицата ги бяха измъкнали от покоите им и ги бяха държали в килии, докато сарнианците изтръгнат истината за случилото се от изтерзаната плът на Спера и предателя Лирус. Единствено паякородният Теорнис, благодарение на Изкуството и убедителността си, се беше отървал само с домашен арест.

Стенуолд погледна към челото на масата. Там седеше мравкородна жена на средна възраст в пълни бойни доспехи. Сарнианските тактици вече бяха избрали цар, но той не присъстваше лично на срещата: вместо това беше изпратил свой представител в лицето на жената. Явно доверието беше дефицитна стока в Сарн напоследък.

— Майстори, въплътили надеждата на свободния свят — започна той. Дано поне в техните уши гласът му не звучеше толкова саркастично. Гледаха го изпод вежди, сякаш подозираха, че се опитва да ги преметне в някаква дребна търговска сделка. Нескритата враждебност на мнозина от присъстващите го влудяваше толкова, че му идеше да се разкрещи. — Познавате ме, мисля, като търпелив човек, пратеник на град, където живеят търпеливи и учени хора. Затова се надявам, че вече сте си изградили добра представа за характера ми. Ако не друго, нашите домакини се постараха да го опознаят в подробности. — Ето я пак тази острота в тона. Стенуолд потисна гнева си и съзнателно не погледна към сарнианската представителка, макар да беше сигурен, че тя знае отлично какво има предвид и че изобщо не й пука.

— Майстор Трудан — обади се Теорнис и Стенуолд го погледна изненадано. Паякородният се беше закичил с крива усмивка и преди да продължи, метна по един поглед на съседите си отляво и отдясно. — По време на извънредната ситуация през последните дни ние се възползвахме от възможността да обменим мисли и мнения. Вашето име се споменаваше често, а новината за задържането ви причини, как да се изразя по-меко — тревога. Позволете ми да се отърся за миг от наследството си и да бъда откровен. Обещавам, че това опущение ще е първо и последно.

Хората около масата реагираха, повечето с усмивки и развеселен шепот, и Стенуолд за пореден път се възхити на лекотата, с която Теорнис манипулираше настроението им.

— В тази стая всички ние сме врагове — каза Теорнис. — Никой никога не е предполагал, че ще седнем около една маса и ще гледаме в една посока. Командирът от Кес мрази сарнианците. Дамата от Етерион мрази мен. А понастоящем домакините ни не хранят топли чувства към никого от пас. — Усмивката му се разшири. — Ситуация, от която не лъха оптимизъм, както, вярвам, ще се съгласите всички. Но ние сме готови да чуем Колегиум, майстор Трудан. Готови сме да ви чуем.