Човек на почит

— Всичките изглеждат еднакви — прошепна Але.

Изведнъж няколко души забелязаха тримата маскирани и въоръжени мъже. Изплашени, те започнаха да подскачат и да крещят, сочейки ги. Маймуната и Але застанаха неподвижно, за да видят какво ще направи Бепи, как няма да убива безразборно и ще подбира целите си. В това претъпкано и задимено помещение изглеждаше невъзможно да оставиш жива дори хлебарка. Бепи разбра, че разполага само със секунда да реши.

— Майната им — извика той. — Очистете всички!

Започнаха да стрелят безразборно по тълпата от близко разстояние. Четири изстрела от рязаните пушки повалиха голяма част от хората насреща, но някои продължаваха да щъкат с олюляване.

— Зареди пак — каза Бепи на Але. — Да ударим още веднъж тия гадове.

Бързо презаредиха и отново стреляха в залп. В малкото помещение гърмежът прозвуча като бомбена експлозия, а от тавана като сняг се посипа мазилка. Ранените китайци крещяха и се движеха като в забавени кадри от филм. Кръв струеше от раните в телата им, направени от сачмите. Маймуната стоеше спокойно и прицелвайки се точно, стреляше по ранените, които пълзяха в различни посоки и се опитваха да се скрият от залповете.

— Боже господи! — възкликна на висок глас Але. — Гърчат се като змии. Гледай ги.

Стомахът на Але влияеше върху разсъдъка му, а това никак не беше добре. Бепи го стрелна с бърз и остър поглед. Беше табу да се говори при нападения от такъв тип. Ако някой остане жив, би могъл да уведоми полицията, че е имало човек, говорещ английски с италиански акцент. Всичко беше възможно. За първи път Але Хоп показа някаква емоция. Маймуната продължаваше да стреля по глави с автоматичния пистолет и буквално раздробяваше мишените си.

— Стига, да тръгваме — проръмжа Бепи. — Хайде, размърдайте се.

С лудешки спринт отидоха до таксито и потеглиха.

— Ега ти! Ама че трясък! Чух го чак на улицата. Започнах да се озъртам дали някой не се обажда на полицията. Все едно че избухваха бомби — каза Шантавия Майки.

Другите останаха смълчани, опитвайки да възвърнат душевното си равновесие.

— Скрий таксито в двора на старото училище на Елизабет стрийт — нареди Бепи и се обърна назад да види дали не ги преследват.

Изоставиха таксито, свалиха си ръкавиците и напъхаха оръжието в чувал за картофи. След това отидоха пеша до тяхната кола, оставена на паркинга пред един италиански ресторант, и сложиха чувала в багажника й. Познаваха собственика на ресторанта и ако се наложеше, той щеше да свидетелства, че са яли и играли карти там цяла нощ. Това беше ресторант, в който готвеха само агнешки глави — специалитет, който по-старите италианци много обичаха.

— Ох, колко хубаво мирише на capuzzella45! — възкликна Але Хоп, когато наближиха стълбището пред ресторанта.

— Кой ти има стомах за ядене след такава гадост? — възрази му Маймуната.