Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Сега Симонини си спомнил момента, в който бил изфабрикувал, в качеството си на Симонини, две писма на Юго и Блан. Разбира се, Таксил бил забравил тази случка; толкова бил свикнал да лъже, дори пред самия себе си, че говорел със светнал поглед най-добросъвестно за тези писма, сякаш наистина са автентични. Смътно си спомнял за нотариус Симонини, но не го свързвал с нотариус Фурние.
Важното било, че Таксил изпитвал дълбока омраза към своите бивши другари по ложа.
Симонини веднага разбрал, че като насърчава разказваческите умения на Таксил, ще събере пиперлив материал за Осман бей. Но в трескавия му ум разцъфтявала и друга идея, отначало било само впечатление, интуиция в зародиш, после почти план, доведен до най-малките подробности.
След първата среща, по време на която Таксил показал завиден апетит, фалшивият нотариус го поканил в „Пер Латюил“, едно популярно ресторантче при бариерата на Клиши, където се ядяло едно прочуто poulet saute124 и още по-известните карантии по кански — да не говорим за избата им от вина, — и между едно примляскване с уста и друго го попитал дали срещу щедро заплащане не би написал мемоарите си на бивш масон, които да бъдат публикувани от някой издател. Като чул за възнаграждение, Таксил се отзовал най-радушно на идеята. Симонини му насрочил друга среща и веднага отишъл при отец Бергамаски.
— Слушайте какво, отче — казал му. — Има един закоравял враг на църквата, който не печели така добре от антиклерикалните си книги както едно време. Той при това е познавач на света на масоните и им има зъб. Ако той приеме католицизма, отрече се от всичките си антирелигиозни произведения и започне и да разобличава тайните на масоните, вие йезуитите може да имате на ваша служба непримирим пропагандатор.
— Как така ще приеме католицизма просто така?
— Според мен в случая с Таксил всичко е въпрос само на пари. И стига да се стимулира страстта му да разпространява фалшиви новини, да прескача неочаквано от един лагер в противоположния и да му се привиди място на първа страница — как се казваше онзи грък, дето опожарил храма на Диана в Ефес само и само за да говорят всички за него?
— Херострат. Да, разбира се, разбира се — казал Бергамаски замислено. И добавил: — Пък и неведоми са пътищата господни…
— Колко можем да му дадем за публично покръстване?
— Макар искреното покръстване да трябва да е безкористно, ad maiorem Dei gloriam125, не бива да сме стиснати. Но не можем да му дадем повече от петдесет хиляди франка. Може да изглежда малко, но обърни му внимание, че, от една страна, той печели спасение на душата си и това е безценно, а, от друга, пак ще пише антимасонски пасквили, като ще се ползува от нашата система на разпространение, а това значи стотици хиляди екземпляри.
Симонини не бил сигурен, че работата може да стане, така че за да се застрахова отишъл при Ебютерн и казал, че има йезуитски заговор да се убеди Таксил да стане антимасон.
— Може и да е вярно — казал Ебютерн. — Поне веднъж мнението ми да съвпада с мнението на йезуитите. Вижте, Симонини, говоря ви като сановник, и то не последния, на Великия Ориент, единственото и истинско масонство, светска, републиканска и макар и антиклерикална, не антирелигиозна организация, защото признава един Велик строител на Вселената — а всеки е свободен да разпознава в него християнския Бог или безлична космическа сила. Още ни е срам от присъствието в нашите среди на онзи мошеник Таксил, нищо, че го изгонихме. Впрочем нямаме нищо против един отстъпник да започне да говори срещу масонството толкова ужасни неща, че никой да не им повярва. Очакваме офанзива от страна на Ватикана и предполагаме, че папата няма да се държи като джентълмен. Светът на масонството е затлачен от различни течения, автор като Рагон например още преди много години изброява 75 различни масонства, 52 ритуала, 34 ордена, от които 26 мъжки, и 1400 ритуални степени. Мога да ви разкажа за храмовото и шотландското масонство, за култа на Хередом, култа на Сведенборг, култа на Мемфис и Мисраим, основан от онзи мошеник и измамник Калиостро, и после на така наречените сановници на Вайсхаупт, на сатанистите, на луциферианците и на паладианците или там какви ли не, и аз почвам да се обърквам. Най-лоша реклама ни правят различните сатанистки култове, и за това принос имат и най-уважавани събратя, може би по-чисти естетически причини, без да си дават сметка каква вреда ни нанасят. Прудон може и да е бил масон само за кратко, но преди четирийсет години написва молитва към Луцифер: „Ела, о, Сатана, ела, оклеветени от свещениците и от кралете, ела да те прегърна и притисна до себе си“; онзи италианец пък, Рапизарди126, е автор на „Луцифер“, в основата му е известният мит за Прометей, а Рапизарди дори не е масон, но масон като Гарибалди го възхвали до небесата и ето че сега е едва ли не ангелска истина, че масоните почитат Луцифер. Пий Девети не престана да намира дявола зад всяка стъпка, предприета от масонството, а преди време италианският поет Кардучи127, донякъде републиканец и донякъде монархист, голямо плямпало и за съжаление голям масон, написа химн на Сатаната, като му приписа дори изобретяването на железницата. После Кардучи взе да разправя, че Сатаната бил метафора, но ето как отново всички започнаха да мислят, че култът към Сатаната е основното забавление за масоните. Така че в нашите среди нямаме нищо против някоя отдавна дискредитирана личност, с гръм и трясък изключена от масонството и известна на всички като предател, да започне да пише пасквили с яростни клевети по наш адрес. Това би било начин да притъпим острието на удара на Ватикана и да го принудим да изглежда като разпространител на порнография. Обвинете някого, че е убиец, и може да ви повярват, обвинете го, че яде деца на обяд и на вечеря, и никой няма да ви вземе на сериозно. Сведете антимасонството до равнището на feuilletons и сте го свели до автор на colportage128. Е, добре, имам нужда от хора, които ни заливат с помия.
124
Пиле соте (фр.) — Б.пр.
125
За по-голяма слава на Бога (лат.). Девиз на йезуитския орден. — Б.пр.
126
Марио Рапизарди (1844–1912). Италиански поет, автор на поемата „Луцифер“, в която рационалното начало се противопоставя на религията. — Б.пр.
127
Джозуе Алесандро Микеле Кардучи. Един от най-значителните италиански поети, носител на Нобеловата награда за литература (1906 г.). Автор на провокативния „Химн към Сатаната“ (1863), наситен с антиклерикален дух. — Б.пр.
128
Амбулантна търговия — Б.пр.