Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Историческая проза » Пражкото гробище
Пражкото гробище - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пражкото гробище

Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:

Малко повече от година след излизането на „Пражкото гробище“ в Италия книгата е издадена и у нас. Издател е отново „Бард“, а преводът е на Стефан Тафров.
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
1 ... 107 108 109 110 111 112 113 114 115 ... 173
Перейти на страницу:

Сега да не започнете да разправяте, че с Вас се е случило нещо подобно? Няма да понеса цялата тази игра на кръстосани съвпадения.

12 април, през нощта

Драги абате, аз не ходя напред-назад да убивам хора — поне не безпричинно. Но слязох до канализацията да видя какво има, от години не бях слизал там. Боже Господи, труповете наистина са четири. Единия го оставих аз, преди векове, другия сте го сложили именно Вие тази вечер, но другите два?

Кой посещава моята клоака и я затрупва с трупове?

Руснаците ли? Какво искат руснаците от мен — от вас — от нас?

Oh, quelle histoire!119

21.

Таксил

Из дневника за 13 април 1897

Симонини си блъскал главата кой е влязъл в дома му — и в този на Дала Пикола. Взел да си спомня, че от началото на осемдесетте години започнал да посещава салона на Жюлиет Адам (която срещнал в книжарницата на улица „Дьо Бон“ като мадам Ламесин), че там се запознал с Юлиана Дмитриевна Глинка и чрез нея влязъл във връзка с Рачковски. Ако някой бил проникнал в дома му (и този на Дала Пикола), бил сигурен, че е поръчение на някой от тях двамата; започвал да си мисли за тях като за съперници, тръгнали на лов за едно и също съкровище. Откога руснаците били по следите му?

А дали пък не били масоните? Може би е направил нещо, което ги е подразнило, или пък може би търсели компрометиращи данни, които имал за тях. През онези години търсел връзки с масонските среди, както за да удовлетвори Осман бей, така и заради отец Бергамаски, който му дишал във врата, защото в Рим се канели да предприемат фронтална атака срещу масонството (и срещу евреите, които го вдъхновявали) и се нуждаели от пресен материал — а имали толкова малко, че „Католическа цивилизация“, списанието на йезуитите, било принудено да публикува отново писмото на дядото на Симонини до Барюел, макар то да било излязло три години преди това в „Контампорен“.

Симонини възстановявал събитията и се питал дали е уместно за него наистина да влезе в ложа. Щяло да се наложи да се подчинява някому, да участва в събрания, нямало да може да отказва услуги на събратя. Всичко това би намалило свободата му на действие. Освен това не можело да се изключи, че за да го приеме, ложата ще проучи сегашния му живот и миналото му, а това той не можел да допусне. Може би би било по-удобно да шантажира някой масон и да го използва като доносник. Нотариус, изготвил толкова много фалшиви завещания, все пак би трябвало така или иначе да е попадал на някой масонски сановник.

Пък и нямало защо да прибягва до открит шантаж. От няколко години бил решил, че превръщането му от mouchard в международен шпионин наистина му е донесло нещо, но недостатъчно в сравнение с амбициите му. Шпионството го обричало на почти нелегално съществуване, а с напредването на възрастта все повече усещал нуждата от богат и достоен живот. Така открил истинското си призвание: да не е шпионин, но да кара всички да мислят, че е шпионин, и то шпионин, който тъче на различни станове, така че никога не се знае за кого точно събира информация и с колко информация разполага.

Да минава за шпионин било доста доходно, защото всички се стремели да измъкнат от него данни, които смятали за безценни, и били готови да похарчат доста пари, за да изкопчат от него нещо поверително. Тъй като не искали да се издават обаче, под претекст на неговата нотариална работа му плащали, без да им мигне окото, надутите му хонорари, като не само плащали прекомерно за несъответна на парите нотариална услуга, но и не получавали никаква информация. Просто мислели, че са го купили, и оставали в търпеливо очакване на новини.

Разказвачът смята, че Симонини бил изпреварил новите времена: всъщност с разпространението на свободния печат и на новите начини за осведомяване, от телеграфа до радиото, което било на път да се появи, поверителната информация ставала все по-рядка и това щяло да предизвика криза в професията на тайния агент. По-добре е да не знаеш никакви тайни, но да създаваш впечатлението, че знаеш, и то важни. То е като да живееш от рента или да се ползваш от авторските права на някой патент: стоиш си като пет пари в кесия, а другите те превъзнасят как благодарение на теб са стигнали до потресаващи разкрития, славата ти крепне и парите идват при теб, без да си мръднеш пръста.

вернуться

119

О, каква история! (фр.) — Б.пр.

1 ... 107 108 109 110 111 112 113 114 115 ... 173
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)