Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Очевидно било, „че премахването на страха от Бога и уважението към Божия закон, потъпкването на властта на Князете, позволеността и узаконяването на жаждата за бунт, премахването на всякаква задръжка пред разюздаността на народа, изчезването на всякакви задръжки чрез отмяната на наказанията не може да не доведат до революция и подриване на световните устои… такава е изричната цел и неприкритият призив на многобройните сдружения на комунистите и социалистите: а масонската секта няма причина да твърди, че е чужда на тях“.
Трябвало да побърза с „експлозията“ на покръстването на Таксил.
На това място дневникът на Симонини сякаш се обърква. Нашият човек като че ли престава да си спомня кой и как е накарал Таксил да се кръсти. Паметта му някак прескача и той си спомня само, че в течение на няколко години Таксил се превърнал в католически вестител на антимасонството. След като обявил urbi et orbi129 завръщането си в обятията на църквата, марсилецът най-напред публикувал Les freres trois-points130 (трите точки са трийсет и третата степен в масонството) и Les Mysteres de la Franc-Maconnerie131 (с драматични илюстрации на почитане на Сатаната и ужасяващи ритуали), а веднага след това Les soeurs maconnes132, в които се разказвало за женските масонски ложи (дотогава неизвестни) — а следващата година La Franc-Maconnerie devoilee133, а после още и La France Maconnique134.
Още в първите книги читателя го побивали тръпки още от описанието на приемането в масонска ложа. Таксил бил извикан в осем вечерта в седалището на масоните, където го посрещнал брат портиер. В осем и половина го затворили в Кабинета на Размисъла, една дупка със стени, боядисани в черно, по които стърчали глави на мъртъвци с кръстосани кости, имало и надпис от рода на „Ако тук те води празна суета, върви си!“. Внезапно газената лампа примигвала и по жлебове, скрити в стената, се отмествала една фалшива преграда, профанът виждал подземие, осветено от гробищни кандила, и току-що отрязана човешка глава, поставена на дънер, покрит с окървавени ленени кърпи, а докато Таксил отстъпвал назад ужасен, един глас, който сякаш излизал от стената, загърмял:
— Трепери, о, профане! Виждаш главата на един брат клетвопрестъпник, който е издал наши тайни!…
Естествено, отбелязвал Таксил, ставало дума за измама, а главата била сигурно на някакъв съучастник, скрит в издълбаната вътрешност на дънера; лампите били от кълчища, напоени с камфоров спирт, запален с едра кухненска готварска сол, тази смес се наричала от фокусниците по панаирите „адска салата“, при запалването си издава зеленикава светлина, от която главата на мнимия обезглавен придобива цвят като на труп. Знаел, че при други церемонии на приемане се използвали прегради от замъглени огледала, върху които, щом загаснело пламъчето от светилника, един магически фенер прожектирал движещи се сенки и маскирани хора заобикаляли окован човек и го пробождали с кинжали. Така се показвало с какви недостойни средства ложата се опитвала да заблуди по-впечатлителните кандидати.
129
На града и на света, т.е. на целия свят (лат.) — Б.пр.
130
Братята три точки (фр.) — Б.пр.
131
Тайните на франкмасонството (фр.) — Б.пр.
132
Сестрите масонки (фр.) — Б.пр.
133
Франкмасонството разобличено (фр.) — Б.пр.
134
Масонска Франция (фр.) — Б.пр.