Пражкото гробище
- Автор: Эко Умберто
- Язык: болгарский
- Переводчик: Стефан Тафров
- Жанр: Историческая проза
Электронная книга - «Пражкото гробище». Краткое содержание книги:
„Пражкото гробище“ е с обем 528 страници (на италиански) и вече цяла година е тотален бестселър в Италия, Испания, Аржентина и други испаноговорящи страни, а откакто излезе на английски — и в англоезичния свят. Само в Италия книгата излезе с огромния за страната тираж от 200 хиляди екземпляра!
Изпратил по пневматичната поща на своя човек un petit bleu121 с покана за следващия ден в „Кафе Риш“. Било добър начин да се представи, защото през това кафене били минали немалко видни личности и нямало как един парвеню, склонен към самохвалство, да устои пред ястие от камбала или бекас а ла Риш.
Лицето на Лео Таксил било тлъсто, с мазна кожа, с впечатляващи мустаци, челото му било широко, плешивото теме постоянно се къпело в пот, бил някак прекалено елегантен, говорел високо и с непоносим марсилски акцент.
Не разбирал защо този нотариус Фурние иска да говори с него, но малко по малко започнал да се ласкае, че сигурно е някой любопитен наблюдател на човешката природа, като мнозина от онези, които романистите определяли като „философи“, и че се е заинтересувал от участието му в антиклерикални полемики и от уникалния му опит. Така че говорел въодушевено с пълна уста за младежките си подвизи:
— Когато в Марсилия разпространих историята за акулите, всички плажове, от Каталани до плажа Прадо, останаха пусти за няколко седмици, кметът каза, че акулите сигурно са дошли от Корсика след кораб, хвърлил в морето остатъци от развалено пушено месо, Общинската комисия поиска да се изпрати един взвод chassepots122 да извърши операция срещу един влекач, и по заповед на генерал Еспиван наистина се появиха сто акули! А историята с Женевското езеро? Дойдоха кореспонденти от всички краища на Европа! Започнаха да говорят, че потъналият град е бил построен по време на Галската война, когато езерото било толкова тясно, че Рона течала през него, като водите не се смесвали. Местните лодкари направиха пари, като караха туристите насред езерото и върху водата се хвърляше олио, за да се вижда по-добре… Един известен полски археолог изпрати в родината си статия, в която пишеше, че успял да зърне на дъното уличен кръстопът със статуя на конник на него! Основната характеристика на хората е, че са готови да повярват на всичко. Как би могла да издържи почти две хиляди години църквата например без тази всеобща доверчивост?
Симонини искал информация за Le Temple des amis de l’honneur français и попитал:
— Трудно ли е да се влезе в ложа?
— Достатъчно е да си добре материално и да си готов да си плащаш членския внос, който е солен. И да се подчиняваш на системата за взаимно подпомагане между членовете. А що се отнася до морала, за него се говори много, но миналата година например ораторът на Великия колеж на Ритуалите беше собственикът на един публичен дом на „Шосе д’Антен“, а един от най-влиятелните от Трийсет и тримата в Париж е шпионин, или по-точно началник на една шпионска служба, което е същото, някой си Ебютерн.
— Но как се влиза там?
— Има ритуали! Само да знаехте! Не знам дали наистина вярват в техния Велик Творец на Вселената, за когото говорят непрекъснато, но със сигурност взимат литургиите си на сериозно. Да знаете само какво трябваше да правя, за да бъда приет като чирак!
И тук Таксил започнал да разказва неща, от които да ти се изправят косите.
Симонини не бил сигурен дали като заклет лъжец Таксил не му разказва врели-некипели. Попитал го не му ли разказва все пак неща, които един адепт би трябвало да държи в строга тайна, и не описва ли по един доста гротескен начин целия ритуал. Таксил отговорил безгрижно:
— А, знаете ли, не им дължа вече нищо. Тия глупаци ме изключиха.
Изглежда, той бил по някакъв начин замесен в създаването на един нов вестник в Монпелие, „Льо Миди Репюбликен“, в първия брой на който публикувал насърчителни писма на различни важни личности, между които Виктор Юго и Луи Блан123. После отведнъж всички тези мними уж подписали се изпратили писма на други вестници с масонска насоченост и отрекли, че някога са давали такава подкрепа, дори били възмутени от злоупотребата с имената им. В ложата от всичко това последвали многобройни процеси, където защитата на Таксил се заключавала, първо, в представяне на оригиналите на писмата, и второ, той обяснил поведението на Юго със старческата сенилност на прочутия писател — като по този начин оцапал с неприемлива обида този славен както за Отечеството, така и за франкмасонството човек.
121
Картичка; писъмце (фр.) — Б.пр.
122
Стрелци (фр.) — Б.пр.
123
Луи Жан Жозеф Блан (1811–1882). Френски политик и историк, социалист. — Б.пр.