Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
— Шшш. — Разтърках врата му. — Обещавам ти, че няма да има кошмари.
— Откъде си сигурна? — попита Джак.
— Магия. — Начертах с пръст петия възел на челото му и прошепнах: — Огледало проблясва, чудовища треперят, кошмарите прогонва, докато той не се събуди.
Джак бавно затвори очи. Няколко минути по-късно се беше свил на кълбо и спеше спокойно.
Изтъках друго заклинание, което бе предназначено единствено за него. Не се нуждаеше от думи, тъй като никой друг, освен мен нямаше да го използва. Нишките около Джак бяха свиреп вихър от червено, черно и жълто. Подръпнах целебните зелени нишки около мен, както и белите, които разваляха проклятия и установяваха нови начала. Сплетох ги и ги вързах около китката на Джак, като ги закрепих със сигурен шесторен възел.
— Горе има стая за гости — казах. — Ще сложим Джак да си легне там. Кора и Лоберо ще ни предупредят, ако се размърда.
— Нещо против? — обърна се Матю към Хабърд.
— Когато става дума за Джак, нямаш нужда от разрешението ми — отвърна Хабърд.
— Напротив. Ти си негов баща — изтъкна Матю.
— Аз съм само негов сир — меко рече Хабърд. — Ти си бащата на Джак, Матю. Винаги си бил.
19.
Матю отнесе Джак на третия етаж, сякаш носеше бебе. Лоберо и Кора ни последваха, наясно със задачата си. Докато Матю събличаше подгизналата от кръв риза на Джак, аз затършувах в гардероба за нещо друго, което да облече. Джак беше поне метър и осемдесет, но бе доста по-слаб от съпруга ми. Намерих една голяма университетска тениска, с която спях понякога. Би трябвало да му стане. Матю напъха сякаш лишените от кости ръце на младежа в нея и я нахлузи през отпуснатата му глава. Заклинанието ми го беше проснало в безсъзнание.
Заедно го наместихме на леглото, без да говорим. Завих раменете му, докато Лоберо следеше всяко мое движение от пода. Кора беше кацнала на лампата и наблюдаваше внимателно, без да мига. Тежестта й огъваше абажура под опасен ъгъл.
Докоснах светлата коса на Джак и тъмния белег на врата му, после сложих ръка на сърцето му. Макар да беше заспал, чувах как частите в него се борят за контрол — ум, тяло, душа. Въпреки че Хабърд се беше погрижил Джак да остане завинаги на двайсет и една, от умората изглеждаше като три пъти по-възрастен.
Беше преживял толкова много. Прекалено много, благодарение на Бенджамин. Исках онзи безумец да бъде изтрит от лицето на земята. Пръстите на лявата ми ръка се разпериха и усетих парене в китката, където възелът обкръжаваше пулса ми. Магията беше не друго, а превърнато в реалност желание и силата във вените ми отвръщаше на неизречения ми порив за мъст.
— Джак беше наша отговорност, а не бяхме до него, когато се е нуждаел от нас. — Гласът ми бе тих и свиреп. — А Ани...
— Сега сме до него. — В очите на Матю се четеше същата мъка и гняв, които изпитвах и аз самата. — Нищо не можем да направим за Ани, освен да се молим душата й да е намерила покой.
Кимнах, овладявайки с мъка чувствата си.
— Вземи душ, ma lionne. Докосването на Хабърд и кръвта на Джак... — Матю не можеше да понася, когато по кожата ми имаше миризма на друго създание. — Ще остана при него, докато се изкъпеш. После ще слезем долу и ще поговорим с... внука ми. — Последните му думи бяха бавни и обмислени, сякаш караше езика си да свикне с тях.
Стиснах ръката му, целунах леко Джак по челото и с неохота влязох в банята в напразен опит да се очистя от събитията от вечерта.
Половин час по-късно заварихме Галоуглас и Хабърд да седят един срещу друг на простата чамова маса. Гледаха се свирепо. Взираха се един в друг. Ръмжаха. Бях благодарна, че Джак не е буден да ги види.
Матю пусна ръката ми и извървя няколкото крачки до кухнята. Извади бутилка газирана вода за мен и три бутилки вино. Раздаде ги и се върна за тирбушон и четири чаши.
— Може и да си ми братовчед, но това не означава, че те харесвам, Хабърд. — Ръмженето на Галоуглас премина в нечовешки звук, който бе далеч по-смущаващ.
— Чувствата са взаимни. — Хабърд сложи черното си куфарче на масата и го остави така, че лесно да го достига.
Матю се зае да отваря бутилката си, като гледаше мълчаливо как племенникът му и Хабърд се съревновават за по-изгодна позиция. Наля си чаша вино и я изпи на две глътки.
— Не ставаш за родител — каза Галоуглас и присви очи.
— Че кой става? — изстреля отговора си Хабърд.
— Достатъчно. — Матю не повиши тон, но нещо в гласа му накара косъмчетата на тила ми да настръхнат. Галоуглас и Хабърд моментално млъкнаха. — Андрю, кръвожадността винаги ли се е отразявала така на Джак, или се е влошила след срещата му с Бенджамин?