Книгата на живота
- Автор: Харкнесс Дебора
- Серия: Аз, вещицата #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-543-4
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Книгата на живота». Краткое содержание книги:
В Сет-Тур, родовия дом на Матю, те се събират с героите от „Аз, вещицата — с едно важно изключение. Но истинската заплаха за бъдещето им тепърва ще се разкрие и когато това става, намирането на Ашмол 782 и липсващите му листа става още по-наложително. В последния том на трилогията Харкнес задълбочава темите за властта и страстта, за семейството и привързаността, за миналите деяния и сегашните им последици. В родови къщи и университетски библиотеки, с помощта на древно познание и модерна наука, от хълмовете на Оверн до дворците на Венеция и отвъд, двойката най-сетне научава онова, което вещиците са открили преди много векове.
— И какво стана после? — подкани го Матю.
— Убивах. Отново и отново. Колкото повече убивах, толкова повече исках да убивам. Кръвта не само ме хранеше, подхранваше и кръвожадността.
— Браво, че си го разбрал толкова бързо — одобрително рече Матю.
— Понякога идвах на себе си за достатъчно дълго време, за да осъзная, че онова, което върша, е лошо. Тогава се опитвах да спася топлокръвните, но не можех да спра да пия — призна Джак. — Успях да превърна две от жертвите си във вампири. Бенджамин беше доволен от мен.
— Само две? — По лицето на Матю премина сянка.
— Бенджамин искаше да спася повече, но беше нужен твърде много контрол. Каквото и да правех, повечето от тях умряха. — Мастилените очи на Матю се напълниха със сълзи, зениците придобиха червен блясък.
— Къде се случваха тези убийства? — В гласа му се долавяше само леко любопитство, но шестото ми чувство подсказваше, че въпросът е жизненоважен за изясняване какво се е случило с Джак.
— Навсякъде. Налагаше се непрекъснато да се местя. Имаше толкова много кръв. Трябваше да се измъквам от полицията, а вестниците... — Джак потрепери.
ВАМПИР ВИЛНЕЕ ИЗ ЛОНДОН. Спомних си крещящото заглавие и всички изрезки за „вампирски убийства“, които Матю събираше от цял свят. Сведох глава — не исках Джак да разбере, че зная, че той е убиецът, издирван от европейските власти.
— Но онези, които оживяха, страдаха най-много — продължи Джак. Гласът му ставаше по-мъртвешки с всяка следваща дума. — Моят прасир ми отне децата и каза, че ще се погрижи те да бъдат отгледани подобаващо.
— Бенджамин те е използвал. — Матю се вгледа в очите му, мъчейки се да установи връзка с него. Джак поклати глава.
— Когато създадох децата, аз наруших клетвата си пред отец Хабърд. Той казваше, че светът не се нуждае от повече вампири, че вече са предостатъчно и че ако се чувствам самотен, мога да се грижа за създанията, чиито семейства вече не ги искат. Отец Хабърд искаше от мен да не създавам повече деца, но аз го разочаровах отново и отново. След това не можех да се върна в Лондон, не и с толкова много кръв по ръцете си. И не можех да остана с прасира си. Когато казах на Бенджамин, че искам да се махна, той изпадна в ужасна ярост и за отмъщение уби едно от децата ми. Синовете му ме държаха и ме принудиха да гледам. — Джак сподави ридание. — И дъщеря ми. Дъщеря ми. Те...
Призля му. Запуши устата си с длан, но беше твърде късно да задържи кръвта и я повърна. Тя потече по брадичката му и попи в черната му риза. Лоберо скочи, залая остро и задраска с лапа по гърба му.
Не издържах и се завтекох към Джак.
— Даяна! — извика Галоуглас. — Не бива да...
— Не ми казвай какво да правя. Донеси ми кърпа! — озъбих се аз.
Джак падна на четири крака, поддържан от силните ръце на Матю. Коленичих до него, докато той продължаваше да бълва съдържанието на стомаха си. Галоуглас ми подаде кърпа. Изтрих лицето и ръцете на Джак, които бяха оплискани с кръв. Кърпата скоро подгизна и стана леденостудена от трескавите ми опити да спра течението. От контакта с толкова много вампирска кръв ръцете ми изтръпнаха и станаха непохватни.
— Напъните трябва да са разкъсали кръвоносни съдове в стомаха и гърлото му — предположи Матю. — Андрю, би ли донесъл кана вода? Сложи много лед в нея.
Хабърд отиде в кухнята и миг по-късно се върна.
— Ето — каза той, поднасяйки каната на съпруга ми.
— Вдигни главата му, Даяна — заръча ми Матю. — Дръж го, Андрю. Тялото му крещи за кръв и няма да иска да приеме вода.
— Мога ли да помогна с нещо? — намусено попита Галоуглас.
— Избърши лапите на Лоберо, преди да е оставил кървави следи по цялата къща. Джак не се нуждае от напомняне за случилото се. — Матю хвана младежа за брадичката. — Джак!
Изцъклените черни очи се обърнаха към него.
— Изпий това — нареди Матю и вдигна брадичката му. Джак запръска слюнка и щракаше със зъби към него в опит да се освободи. Хабърд обаче го задържа достатъчно дълго, за да може Матю Да излее каната в гърлото му.
Джак изхълца и Хабърд отпусна хватката си.
— Браво на теб, Джаки — рече Галоуглас.
Отметнах кичурите на Джак от челото му, докато се навеждаше отново напред, стиснал видимо разбунтувалия се стомах.
— Кръвта ми е по теб — прошепна той. Ризата ми беше опръскана
— Така е — потвърдих. — Но не ми се случва за първи път вампир да кърви по мен.
— А сега опитай да си починеш — каза му Матю. — Изтощен си.
— Не искам да спя. — Той преглътна с мъка, спирайки нов напън да повърне.