Ветровете на Нептун
- Автор: Варгас Фред
- Серия: Комисар Адамсберг #5
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Росица Ташева
- Жанр: Криминальные детективы
Электронная книга - «Ветровете на Нептун». Краткое содержание книги:
не за човека.
След десет минути Жозет с облекчение съзерцаваше делото си — сега вече бе сигурна, че ще заспи. Адамсберг - командировка - Утауе - пътека - девойка. Постави листа на коленете си.
Излизаше, че Адамсберг е влачил след себе си доносник - Микаел Сартона. Това не доказваше нищо, що се отнася до убийството, но поне бе сигурно, че младежът знаеше къде ходи комисарят и с кого се среща на пътеката. И че предаваше на някого тези сведения. Жозет затисна листа с клавиатурата и се пъхна под завивките. Доволна бе, че грешката не е свързана с хакерската й работа, а с декодирането.
345
LITI
- Твоя ма-джонг - повтаряше Адамсберг.
Камий се поколеба, после се приближи до чешмата. Опиянението лишаваше гласа на Адамсберг от присъщия му чар, като го правеше по-остър и неясен. Камий разтвори две хапчета в чаша вода и му я подаде.
- Пий - каза тя.
- Трябват ми дракони, разбираш ли. Големи дракони - обясни Адамсберг, преди да изпие чашата.
- Говори по-тихо. За какво са ти дракони?
- За да запуша едни прозорци.
- Хубаво - съгласи се Камий. - Ще ги запушиш.
- Включително с лабрадорите на онзи тип.
- Включително. Говори по-тихо.
- Защо?
Камий не отговори, но Адамсберг проследи краткия й поглед. В дъното на ателието забеляза миниа-тюрно легло.
- Да бе, разбира се - обяви той, като вдигна пръст.
- Детето. Да не събудим детето. Нито таткото с кучетата.
- Значи знаеш? - каза Камий с неутрален тон.
- Нали съм ченге, знам всичко. Монреал, детето, татенцето с кучетата.
- Хубаво. Как дойде? Пеш ли?
- С мотопед.
Ха сега де, каза си Камий. Не можеше да го остави да кара в това състояние. Извади старата игра на ма-джонг, останала от баба й.
- Ето - каза тя, като постави кутията върху плота,
- поиграй си на домино. Аз ще почета.
- Не ме оставяй. Загубил съм се и съм убил едно момиче. Обясни ми как се играе. Искам да намеря драконите.
346
Камий хвърли изпитателен поглед на Адамсберг. Да насочи вниманието на Жан-Батист към доминото изглеждаше за момента единственото разумно решение. Докато подействат хапчетата и бъде в състояние да си тръгне. Ще му направи и едно силно кафе, та да не заспи на бара.
- Къде са драконите?
- В играта има три серии плочки - обясни Камий с успокоителен тон и с предпазливостта на жена, заговорена на улицата от не съвсем адекватен мъж. Да говори кротко и да се измъкне, щом се появи възможност. Да го залиса с доминото на баба си. Подаде му чаша черно кафе.
- Серията на Сапеките1, серията на Йероглифите, серията на Бамбука - от номер едно до номер девет. Разбираш ли?
- За какво служат?
- За игра.
- Ето ги оньорите - Изток, Запад, Север, Юг. И твоите дракони.
- Аха - доволно каза Адамсберг.
- Четири зелени дракона - каза Камий и ги подреди пред очите му, - четири червени дракона и четири празни плочки или бели дракона. Общо дванайсет дракона. Ще ти стигнат ли?
- А това? - попита Адамсберг и посочи с несигурен пръст една плочка с много рисунки.
- Това са цветята и сезоните. Общо осем. Те са само за красота. Не носят точки.
- Н какво се прави с всичко това?
- Играе се -търпеливо повтори Камий. - Трябва да събереш по три еднакви или по три последователни от една и съща серия. Тройките носят повече точки. Все още ли ти е интересно?
1 Сапеки - древна китайска монета. В играта ма-джонг се наричат и „кръгчета“. - Б. пр.
347
Адамсберг немощно поклати глава и изгълта кафето си.
- Взимаш плочки, докато събереш цяла ръка. Без да смесваш сериите по възможност.
- Ха си ги смесила, ха съм те обесила. Така казваше баба ми. А на немеца казала: „Ха си се приближил, ха съм те надянала!“
- Хубаво. Сега знаеш как се играе. Щом толкова ти харесва, ето ти тук правилата.
Камий седна в другия край на помещението с книга в ръка. Да изчака всичко това да свърши. Адамсберг строеше кули от плочки, които се срутваха. Започваше да строи наново, като си мърмореше и от време на време си триеше очите, сякаш му ставаше мъчно за недовършеното дело. Алкохолът изтръгваше от душата му емоции и фантазии, на които Камий откликваше с леко кимване. След повече от час тя затвори книгата си.
- Ако се чувстваш по-добре, върви - каза тя.
- Първо искам да видя онзи с кучетата - обяви Адамсберг и рязко стана.
- Хубаво. Как смяташ да процедираш?
- Като го измъкна от бърлогата му. Онзи, дето се крие и не смее да ме погледне в очите, нали така?
- Възможно е.
Адамсберг обиколи ателието с колеблива стъпка, после се отправи към стълбата, която водеше към таванската стая.
- Не е горе - каза Камий и се залови да подрежда доминото. - Можеш да ми вярваш.