Черните лилии
- Автор: Бюсси Мишель
- Язык: болгарский
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Черните лилии». Краткое содержание книги:
От прозорците на своя дом в старата мелница една възрастна дама наблюдава живота на селцето, колите на туристите, силуетите. Любимото място на Моне е пълно с гости, разхождащи се из градините, в които той е рисувал своите водни лилии. Но когато туристите си заминат, случайният посетител вижда тъмната страна на това иначе спокойно място.
Историята започва с едно брутално убийство — Жером Морвал, чиято страст към картините на великия художник се конкурира единствено със страстта му към жените, е намерен мъртъв. В джоба му е открита картичка за рожден ден с необичаен надпис: „Съгласен съм мечтите със закон да станат престъпление“.
В окото на бурята се оказват три жени: малко момиче, надарено с дарбата да рисува, изкусителна учителка, която мечтае за любов и крои планове за бягство, и възрастна дама с очи на бухал, която наблюдава и знае всичко. И разбира се, една унищожителна страст, която слага началото на поредица от престъпления.
Кой е убиецът? Какво общо има с трите жени? Слух или реалност са разказите за скрити или откраднати картини на Моне, сред които и прословутите му „Черни лилии“?
В Живерни всеки е енигма и всеки пази своята тайна, а драматичните истории разпръсват илюзиите и съживяват раните от миналото…
В следващите страници описанията на Живерни са колкото се може по-точни. Що се отнася до хотел „Боди“, потока, отклонен от река Епт, мелницата „Шеньовиер“ училището в Живерни, църквата „Сент Радегонд“, гробището, улица „Клод Моне“, улица „Шьомен дю Роа“ — Кралският път, остров „Орти“, и разбира се — къщата на Клод Моне и езерото с лилиите, всички те съществуват. Същото се отнася и за местата в съседство — Музея във Вернон, Музея на изобразителното изкуство в Руан, селцето Кошрел.
Зад гърба му изпращява клонка и се чува шум на смачкани листа. Нептун не е сам! Лоренс Серенак усеща моментално опасността. С инстинкта си на ченге. Вдига очи. За миг мисли, че всичко ще свърши така — без никакво обяснение. Че ще умре, застрелян като най-обикновен дивеч, че куршум ще пръсне сърцето му, че трупът му ще заплува по Епт, а после и по Сена и ще заседне някъде по течението.
Пръстите не натискат спусъка.
Отсрочка? Серенак се хвърля в ситуацията с привидна увереност:
— Какво правите тук?
Жак Дюпен демонстративно сваля оръжието си.
— Не смятате ли, че по-скоро аз трябва да ви задам този въпрос?
Гневът на Серенак расте и му дава нови сили.
— Как разбрахте?
Нептун седи на няколко метра от тях. Огрява ги преминал през пердето тополи слънчев лъч и като че ли не се интересува от разговора им. Дулото на пушката на Жак Дюпен сега е насочено към земята. Той се усмихва презрително.
— Вие наистина сте глупак, Серенак. Щом ви видях да влизате в селото като същинско провидение, с коженото яке и мотоциклета, разбрах… Толкова сте предвидим, Серенак…
— Никой не бе в течение. Никой освен Стефани. А тя не ви е казала нищо. Проследили сте ме, така ли?
Дюпен се обръща към равнината. В далечината се вижда Живерни. Селото е потънало в топла мъгла, която размива хоризонта. Преди да отговори, Дюпен се изсмива.
— Не можете да разберете. Някои неща са непонятни за вас. Аз съм роден тук, Серенак. Също като Стефани. В това село. В един и същи ден с нея. Или почти. На съседната улица. Никой не познава Стефани по-добре от мен. Усетих какво става веднага щом й завъртяхте главата. До най-малката подробност, включително и по книгата, която липсва в библиотеката, по погледа на Стефани към небето, по мълчанието й… Научил съм се да тълкувам знаците. Някоя гънка на корсажа й, поизмачкана пола, бельо, което рядко носи, малък нюанс в начина й на гримиране, промяната в изражението на лицето й… Когато Стефани ви определяше среща, аз знаех това. Знаех кога я е определила и на кое място.
По лицето на Лоренс Серенак се изписват раздразнителност и умора и той се обръща към реката. Последната част от дългия монолог на Жак Дюпен го е успокоила. Има работа с ревнив съпруг. Трябваше да се очаква… Това е цената, която трябва да плати. Цената за свободата на Стефани, цената за любовта им…
— Добре — казва инспекторът. — Каква е програмата оттук нататък? Чакаме да дойде Стефани и разискваме въпроса и тримата?
Нова презрителна гримаса загрозява лицето на Жак Дюпен. Като че ли е прекалено уверен в развоя на събитията…
— Не, не мисля… Правилно сте постъпили, като сте дошли по-рано, Серенак. Ето какво ще направите. Ще напишете кратко писмо с няколко думи за сбогом, ще намерите точните думи, имате дарба за това. В противен случай ще ви видя сметката. Ще сложите писмото до някое дърво, на съвсем видно място, ще се качите на мотора си и ще изчезнете…
— Шегувате ли се?
— Инспекторе, получили сте това, което сте искали… Стефани ви се е отдала вчера в класната стая на Живерни. Постигнали сте целта си. Свалям ви шапка. Мнозина са мечтали за това, но вие сте първият, който го е постигнал. И ще спрем дотук! Ще изчезнете от живота ни. Няма да предизвикам скандал, няма да се срещам с адвокат, на когото да разкажа, че инспекторът, натоварен да разследва убийството на Морвал, спи с жената на един от заподозрените, когото дори се е погрижил да тикне в затвора предишната вечер… Тоест няма да пратя кариерата ви по дяволите. Квит сме. Не намирате ли, че играя честно за човек, когото в Живерни наричат „луд ревнивец“?
Серенак избухва в смях. Вятърът ритмично клати листата на тополите, лешниковите храсти и кестените.
— Мисля, че нищо не сте разбрали, Дюпен. Не става въпрос нито за мен, нито за кариерата ми… Не става въпрос също така за вас и честта ви на съпруг рогоносец. Става въпрос за Стефани. Тя е свободна. Разбрахте ли? Вие и аз нямаме какво да разискваме вместо нея. Нямаме какво да решаваме вместо нея. Схващате ли? Тя е свободна и тя решава.
Дюпен хваща пушката с двете си ръце.
— Не съм дошъл да разговаряме, Серенак. Губите ценно време. А думите за сбогом, които ще изберете, са важни. Важни са за Стефани. Тя ще трябва да живее с тях след това.
Лоренс усеща, че все повече и повече се изнервя. Положението не му харесва, а и този тип го отвращава. А зад него се простира огромно пространство с коприва — чак до остров Орти. Мястото е пусто. Никой няма да дойде. Никой освен Стефани. Нещата трябва да приключат.
— Слушайте, Дюпен, не ме принуждавайте да бъда жесток с вас.