Колекцинерът на кости [calibre 2.42.0]

-      Знаеш какво става, когато полицаи задържат ченге, извършило престъпление. Спукват го от бой. Казаха, че бил оказал съпротива, но аз знам, че не е вярно. Счупиха му три ребра, два пръста, обезобразиха му цялото лице. Направи са­мопризнания, но въпреки това го осъдиха на тридесет годи­ни.

-      За грабеж? - учуди се Райм.

-      Планирал сам две от операциите. Ударил с пистолет един шофьор, стрелял по друг. Само да го сплаши. Сигурна съм, че е искал само да го сплаши.

Сакс затвори очи, стисна устни.

-      След като го арестуваха, от „Вътрешно разследване“ започнаха следствие. Провериха разговорите, които е водил. Ние избягвахме да се обаждаме един на друг. Ник твърдеше, че престъпниците понякога подслушвали телефона му. Но „Вътрешно разследване“ засече няколко обаждания до мен. Заеха се и с мен. Прекъснахме всякакви връзки. Трябваше. Иначе и аз щях да загазя. Нали ги знаеш в отдел „Вътрешно разследване“ как си падат по лов на вещици.

-      И после?

-      За да ги убеди, че съм му вече чужда... Ами каза им някои неща за мен. - Сакс преглътна тежко, сведе очи към пода. - На разпита казал: „А, Д. С. Сакс ли? Чуках я няколко пъти. Не беше добра в леглото. Затова я зарязах.“ - Тя из ­бърса сълзите си с ръкава. - Прякорът. Д. С...

-      Лон ми каза.

Тя се намръщи.

-      Каза ли ти какво означава?

-      Дъщерята на стражаря. Заради баща ти.

Тя се усмихна през сълзи.

-      Как започна, а как свърши. На разпита Ник казал, че съм била толкова дървена в леглото, че сигурно повече съм си падала по жени. Можеш да си представиш колко бързо се разчу слухът.

-      Логично е да се разчуе, Сакс.

Тя въздъхна.

-      Видях го в съда, към края на процеса. Той ме поглед­на веднъж и... просто не мога да опиша какво се четеше в очите му. Такава тъга. Казал е всичко само за да ме защити. Но въпреки това... Може да си прав. За самотата.

-      Нямах предвид...

-      Не - каза сериозно тя. - Аз те обидих, сега имаш право да ми го върнеш. Справедливо е. Прав си. Мразя самотата. Искам да излизам, да се срещам с някого. Но след Ник изгу­бих всякакво желание за секс. Всички ме смятат за красива. Че мога да накарам мъжете да се редят на опашка пред врата­та ми. Глупости. Единствените, които се осмеляват да ме по­канят на среща, се интересуват само от чукане. Затова се от­казах. Така ми е по-лесно. Срам ме е, но избрах по-лесното.

Райм най-сетне разбра реакцията ѝ, когато го видя за пръв път. Беше спокойна в неговата компания, защото не чувст­ваше никаква сексуална заплаха. А може би и виждаше нещо общо с него.

-      Знаеш ли? - пошегува се той, - двамата сме чудесна двойка.

Тя се усмихна.

-      Разкажи ми за жена си. Колко време бяхте женени?