Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
— Разбира се. – Клавиатурата отново затрака и след малко на екрана се появи списък. Въпреки своя голям опит Лонгстрийт винаги се удивя ваше колко бързо компютърът може да свърже лабиринт от грижливо маскирани кухи фирми. Тогава му хрумна, че вероятно Агенцията за национална сигурност вече беше свършила тази работа. За всяка компания в света. Това би било типично за тях.
Пендъргаст изучава известно време списъка, после нададе нехарактерен за него вик на триумф:
— Ето, точно тук! – каза той и мушна с дългия си пръст екрана.
Халсиън Кий
Окръг Монро, Флорида
Собственик: „Инцитат“ ООД
Пощенска кутия: 279516 Голям Кайман
Регистриран на:
„Еолийски острови холдинг“ ООД,
Милано, Италия
Собственост и дъщерно дружество на
„Барнакъл“ ООД, Дъблин, Ирландия
Директор и единствен акционер:
Петру Лупей
— Инцитат – измърмори Пендъргаст с променен глас.
Лонгстрийт почувства как го полазват мравки по гърба. Това беше късчето информация, от което се нуждаеха. Сигурен беше, че точно това е прословутата игла в купа сено, едва забележимата следа в пясъка, която ще ги отведе при Диоген.
— Дайте да видим сателитната снимка – помоли Пендъргаст. – Увеличете района.
— Няма проблем – кимна Ернандес. След това отвори друга програма, въведе поредица координати и миг по-късно на екрана изскочи сателитна снимка със забележително висока резолюция. Тя показваше средно голям остров, заобиколен от четири по-малки.
— Моля, увеличете големия остров.
Ернандес изпълни поисканото. Сега на екрана се показа голяма къща, кей, простиращ се в плитък залив, една по-малка къща, скрита сред близките мангрови дървета, и разпръснати наоколо самотни стопански постройки. За кея беше завързана лодка.
— Кога е направена тази сателитна снимка? – попита Пендъргаст.
Ернандес се вгледа в екрана.
— Преди година и половина.
— Увеличи лодката.
Тя започна да нараства, докато не изпълни екрана. Оказа се антикварна моторница „Крис Крафт“.
— Това е мястото – каза Пендъргаст и се обърна към Лонгстрийт с трескави от оживление очи. – Там ще ги намерим.
Лонгстрийт се обърна и се вторачи в своя приятел. Главата му се маеше от бързината, с която Пендъргаст беше придвижил случая.
— Хауърд, трябва да отидем там колкото може по-бързо и неочаквано. Трябва да го направим още тази нощ.
61.
— Какво има? – попита Диоген.
— Нали нямаш нищо против да приготвиш лодката? – каза Констънс.
Съзнанието му се изпразни, сякаш беше неспособен да разбере какво казва. Последните няколко минути бяха толкова странни – поведението й беше станало толкова непредсказуемо, че едва успя да произнесе думите:
— Моторницата? Защо?
— И да бъдеш така добър да занесеш нещата ми в нея. – Противоречието, което беше разчел в изражението й, колебанието – вече ги нямаше. – Аз събрах по-голямата част от багажа си днес следобед, когато ти казах, че ще почивам.
Той прокара ръка по челото си.
— Тръгвам си. Работата ми тук свърши.
— Не разбирам. Работата ти?
Тя отговори с хладен, равен глас:
— Моето отмъщение.
Диоген отвори уста, но от нея не се чу звук.
— Това е мигът, който чаках – продължи Констънс със същия хладен, равен глас. – Не е в моята природа да дразня и злорадствам. Но в природата ми е да бъда брутална. Затова обяснението ми ще бъде колкото може по-кратко. Всичко беше преструвка.
— Преструвка? – едва успя Диоген да повтори. Каква преструвка?
— Преструвката за нашата любов – Сега той видя, че в едната си ръка тя стиска италианската си кама – не я беше виждал от замъка на „Ривърсайд Драйв“.
— Няма преструвка – обичам те!
— Зная, че ме обичаш. Колко трогателно. Трябва да призная, че ухажването ти беше добре планирано и чудесно изпълнено. Беше всичко, което една жена би могла да желае. – Тя направи пауза. – Жалко, че не постигна нужния ефект.
Това сигурно беше кошмар. Нямаше как да е истина. Тя не можеше да има това предвид. Нищо от казаното. Вероятно еликсирът отново не се беше получил, защото Констънс не бе на себе си. Въпреки това Диоген усети пълзяща, ужасяваща несигурност.
— За бога, какви ги приказваш?