Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
Ернандес кимна с разбиране.
— Болницата има около девет хиляди посетители дневно. Камерите са около двеста.
— Това са доста записи. За онова убийство с насичането на жертвите ли става въпрос?
Пендъргаст замълча и помещението се изпълни с неодобрението, което двамата агенти излъчваха.
— Съжалявам – каза техникът.
— Ние смятаме, че един човек е влязъл в болницата с една маскировка и я е напуснал с друга. Може да е променил чертите на лицето си, цвета на косата, както и други физически подробности като част от тази смяна на самоличността.
— Разбирам.
— И така, господин Ернандес, как може да използваме мощността на вашата компютърна система и базите на Агенцията за национална сигурност, за да идентифицираме лицето, което е напуснало болницата, без изобщо да влиза в нея?
— Това е фасулска работа – възкликна Ернандес. – Мислех, че ще ми стоварите нещо тежко. АНС разполага с най-добрия софтуер в света за разпознаване на лица. По-добър от този на Гугъл. Аз просто ще го накарам да сравни всички влезли с всички излезли и той накрая ще изплюе лицето, което не е влизало.
Когато чу това, лицето на Пендъргаст се разтегна в рядка усмивка.
— И колко време ще отнеме това?
— Колко записа има на твърдия диск?
— Три терабайта.
— Значи двайсет минути. Ще изчакате ли?
Лонгстрийт видя, че Пендъргаст се отпуска на един от столовете, и последва неговия пример. Ернандес остана при компютъра и започна да трака по клавиатурата.
Все едно беше навил будилник, защото двайсет минути по-късно техникът се изправи зад монитора на своя компютър.
— Бинго! Ето го човека ви, и то от няколко различни ъгъла.
Лонгстрийт стана и последва Пендъргаст, който беше скочил като котка, за да проучи поредицата лица на монитора.
— Мога да ги прехвърля на големия екран – предложи Ернандес.
Кадрите изскочиха на шейсетинчовия екран. На тях се виждаше висок мъж, облечен в елегантен кафяв костюм, с кафяви очи и кестенява коса, леко мургава кожа. Мъжът беше с модни очила с рамка от титан. Лонгстрийт се беше вторачил с изненада и разочарование. Това не беше Диоген, нали? Мъжът изглеждаше твърде различно.
Пендъргаст помоли техника:
— Моля, пуснете малко от видеозаписите.
Ернандес изпълни молбата и пусна запис на мъжа, който крачеше надолу по някакъв коридор, после пресече фоайето и накрая излезе през вратата. Имаше нужната височина и телосложение – това беше вярно. Много хора обаче са слаби и високи метър и осемдесет и пет. Докато гледаше записите, Лонгстрийт изпита разочарование. Мъжът не само не приличаше на Диоген, когото беше виждал на старите записи на ФБР от наблюдението му. Просто не се движеше като него. От опит Лонгстрийт знаеше, че по походката може да идентифицираш някого не по-лошо, отколкото по външния вид. Всеки ходи по различен начин и това не може да се маскира.
Погледна към Пендъргаст и видя, че лицето му е изкривено от триумф, смесен с гняв.
— Това не е Диоген, нали?
— Със сигурност е той – отговори агентът. – Познавам брат си. Този човек на екрана е той. Знам го.
— Но походката му?
— Скъпи Хауърд, естествено това е първото нещо, което ще промени. Да, мъжът не ходи като моя брат, но не ти ли се струва, че тази походка е малко изкуствена? Изтъква разликата за пред камерите.
Лонгстрийт се обърна към Ернандес.
— Моля, пуснете записа още веднъж.
След това отново изгледа внимателно кадрите. Да, Пендъргаст беше напипал нещо.
— Алойшъс – каза той, извръщайки глава от екрана, – познавам те достатъчно отдавна, за да се доверя на предчувствието ти.
— Това не е просто предчувствие – отговори Пендъргаст. Той се обърна към Ернандес. – Сега имам друга задача за вас. Кой е този човек? Имам предвид официално.
Ернандес затрака по клавиатурата с усмивка на лицето. След секунди програмата за разпознаване на лица на Агенцията за национална сигурност щеше да установи самоличността с множество подробности:
Име: Петру Лупей
Номер на социална осигуровка: 956-44-6547
Месторождение: Брашов, Румъния
Дата на натурализация: 15.VI.1999
Раса: кавказка
Височина: 1,85 м
Цвят на очите: кафяви
Цвят на косата: кестенява
Татуировки: няма
Имаше още информация, но Пендъргаст не й обърна внимание.
— Чудесно – кимна той. – А сега, господин Ернандес, искам да потърсите недвижимите имоти на този човек. Не само неговата лична собственост, но и такава на разни кухи компании, които притежава, офшорни фирми, предполагаеми роднини. С една дума, искам да знам за всеки квадратен сантиметър, свързан по някакъв начин с него. Особено във Флорида.