![Рубинения кръг [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/6/9/rubineniya-krg-bg-download.jpg)
Рубинения кръг [bg]
- Автор: Мид Ричел (Райчел)
- Серия: Кръвни връзки #6
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-121-5
- Переводчик: Стамен Стойчев
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Рубинения кръг [bg]». Краткое содержание книги:
— Време е да се залавяме за работа — рече тя.
— Най-сетне се случва — намеси се Еди нетърпеливо. — Ще освободим Джил.
— Какъв е планът? — попитах аз. След като се бях обадил на Роуз и Дмитрий с информацията за Джил и алхимиците, вече не бях в час със случващото се. Обаче знаех, че Сидни е участвала в изработването на стратегията.
— Алхимиците потвърдиха, че мястото, за което знаят в Сейнт Джордж, е същото, отбелязано във файловете в лаптопа. Те, заедно с пазителите, анализират всички скици, за да са сигурни, че планът за действие е надежден.
При тези думи се изпълних със самодоволство. Алисия беше толкова самонадеяна, че няма да успеем да се доберем до Джил, ала тя не бе отчела съобразителността и разузнаваческите умения на Сидни. Аз бях горд от себе си, че успявах да се въздържам да не използвам магията на духа. Всъщност през последните няколко дни бях много предпазлив и леля Татяна почти се бе умълчала.
— Освен това имаме временна амнистия, така че можем да се движим свободно и да се присъединим към групата в Сейнт Джордж — каза Сидни и кимна към мен. — Не че ние двамата ще участваме дейно в операцията, но поне ще може да наблюдаваме и да сме там, когато Джил бъде освободена. Нийл, Еди и още неколцина ще участват в ударния отряд.
— Очаквам го с нетърпение — каза Нийл с опасна нотка в гласа.
Свирепото изражение на Еди също бе достатъчно красноречиво.
— Ще узнаем повече подробности, когато пристигнем в Сейнт Джордж — продължи Сидни. — Можем да потеглим веднага щом всички са готови. До там е около шест часа път с кола и би трябвало да сме навреме за планираното нападение.
— Аз съм готов да тръгна по всяко време — заяви Нийл.
— Аз също — присъединих се. — Само ми дайте две минути, за да си събера багажа.
Сидни ме последва в стаята за гости на Мод и ме наблюдаваше, докато нахвърлях набързо дрехите и лаптопа в сака, който влачех със себе си от началото на това приключение.
— Роуз ми се обади — каза тя и затвори вратата. — Двамата с Дмитрий искаха да разберат дали може да отидат в Сейнт Джордж — да оставят майка ти и Деклан сами в дома на Кларънс. Казах им, че може. Надявам се, че съм постъпила добре.
Аз се спрях, настръхнал за миг, после бавно кимнах.
— Да, мисля, че няма да има проблеми. Алхимиците вече не наблюдават обичайните ти места, след като вече знаят накъде ще потеглиш. А и докато никой не търси Деклан…
— И аз така си помислих — съгласи се Сидни. — Но съм сигурна, че Роуз умира да разбере каква е тази тайна около него.
Преметнах дръжката на сака през рамо, а със свободната си ръка я прегърнах. Усетих малка торбичка, пъхната под мишницата й.
— Мисля, че би трябвало да им кажем, когато всичко това свърши — и когато измислим как да уредим нещата с Нийл. На тях може да им се има доверие… и заслужават да знаят. Знаеш какво означава това за тях.
— Зная. А и независимо от това, какво ще се наложи да направим, за да помогнем на Деклан и Нийл… е, мисля, че ще се нуждаем от съюзници. А те са добри съюзници. Предполагам, че Нийл не е променил решението си, нали?
— Не — отвърнах раздразнено. — Той продължава да се държи като суперморалист и да твърди, че така било най-добре за Деклан.
— Ще го разубедим — каза тя. — След като всичко свърши и Джил се върне при нас.
— След като Джил се върне — повторих. Бентът, който задържаше бушуващия в гърдите ми поток от емоции за Джил, заплашваше да се отприщи. — Господи, не мога да повярвам, че сме невероятно близо. Измина толкова време и аз направо съм обезумял от тревоги за нея.
Сидни стисна ръката ми.
— Зная, зная. Вече сме почти на финала.
— Исках да разкъсам Алисия на парчета — признах си. — Заради това, което е направила. Исках да я изпепеля с духа.
— Но не си го направил, нали? — попита Сидни и очите й се разшириха.
— Не — въздъхнах аз дълбоко. — Исках, но не го направих. Бях предпазлив. Използвах само толкова дух, колкото бе нужно. Оттогава го контролирам.
Усмивката, която озари чертите на Сидни, стопли сърцето и душата ми.
— Толкова се гордея с теб, Ейдриън. Зная, че не ти е лесно.