Малък свят (Академичен романс)
- Автор: Лодж Дейвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Стоянова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малък свят (Академичен романс)». Краткое содержание книги:
„Малък свят“ е втората книга от трилогия, носеща същото име. На пръв поглед представлява забавна комедия за нравите в академичните среди, но всъщност е много повече от това. Този роман — иначе напълно съвременен (публикуван 1984 г.) — е написан в класическата традиция на средновековния рицарски роман. Богатата ерудиция на автора му позволява да вплете в произведението си множество алюзии към други литературни произведения и жанрове, не винаги лесно разбираеми за българския читател, като например класически английски поеми („Кентърбърийски разкази“ от Джефри Чосър, „Кралицата на феите“ от Спенсър, „Безплодна земя“ от Т. С. Елиът), елементи от готическия роман (в образа на „злодея“ Зигфрид фон Турпиц), безброй съвпадения и недоразумения като в т. нар. комедия на нравите (популярен театрален жанр в Англия през 17-ти век), образи от света на западно-европейските приказки („вещицата“ Фулвия Моргана) и др. За пълното му възприемане наистина е необходимо известно познаване на британската културна история и литературно наследство. Но романът разглежда и множество общочовешки проблеми — любов и изневяра, успех и провал, приятелство и предателство, политика и религия, конфликт на поколенията и т. н.
Филип отвори очите си и видя куфара си да се върти самотно върху багажния конвейер. Той го прибра и леко смутен от сексуалната възбуда в резултат от своите мечти, пробяга целия път до първи терминал, за да хване самолета за Рамидж.
Отново горе, сега за кратко, сред слънчевата светлина в бучащ Фокър Френдшип; после надолу през сивите облаци към подгизналите поля и проблясващите магистрали, които заобикаляха летището на Рамидж. Той беше изненадан и объркан от това, че Хилари бе дошла да го посрещне. Обикновено се прибираше с такси и беше разчитал на възможността да бъде още малко сам по време на последния етап от пътуването си, за да обмисли какво да й каже. Но тя беше там, в стария си бежов шлифер, махайки му с ръка от терасата на терминала, докато той и другите пътници слизаха по стълбата от самолета и вървяха през мазните локви на платформата. В сградата на терминала Хилари се спусна към него и въодушевено го целуна.
— Добре ли си, скъпи? Толкова се радвам да те видя жив и здрав, такива събития се случиха — чете ли рецензията?
— Не — каза той. — Каква рецензия?
— В литературното приложение на „Таймс“. Ръдиърд Паркинсън рецензира твоята книга за Хазлит по най-благоприятен начин, на почти две страници.
— Мили боже — каза Филип, чувствайки, че почервенява от удоволствие. — Това трябва да е под влияние на Морис. Ще трябва да му пиша и да му благодаря.
— Мисля, че не е така, скъпи — каза Хилари, — защото Паркинсън е ужасно груб към книгата на Морис в същата рецензия. Той е писал и за двама ви.
— О, не може да бъде! — каза Филип, усещайки спазъм на подло злорадство при тази новина.
— От „Сънди Таймс“ и „Обзървър“ поискаха твоя фотография, а Феликс Скинър — той е толкова въодушевен от това — каза, че това означава, че те също ще те рецензират. Аз едва намерих една твоя снимка по шорти край морето, но те сигурно ще използват само главата.
— Мили Боже! — каза Филип.
— Имам и нещо друго да ти казвам. Отнася се лично за мене.
— Какво?
— Нека първо да докарам колата, докато ти чакаш за багажа.
— И аз трябва да ти кажа нещо.
— Чакай да докарам колата.
Когато тя докара колата до изхода на терминала, Хилари предложи да се премести на пасажерското място, но Филип й каза да не си прави труда. Тя шофираше крайно невнимателно, като форсираше двигателя между смяната на скоростите и рязко спираше на светофарите. Когато познатите улици на тяхното предградие се появиха край прозорците, тя му каза голямата си новина:
— Намерих си работа, скъпи. Е, не точно работа, но нещо, което наистина искам да правя, нещо наистина интересно. Минах предварителното интервю и съм почти сигурна, че ще ме приемат за обучение.
— И каква е тази работа? — каза Филип.
Хилари се обърна и го дари с широка усмивка:
— Брачен консултант — каза тя. — Не знам защо досега не бях помисляла за това. — Тя отново насочи вниманието си към пътя, тъкмо навреме.
— Разбирам — каза Филип. — Трябва да е много интересно.
— Абсолютно очарователно. Нямам търпение да започна подготовката. — Тя отново погледна към него. — Не ми изглеждаш много въодушевен.
— Изненадан съм — каза Филип. — Не бях подготвен за това. Сигурен съм, че ще бъдеш много добра в работата си.
— Ами да — каза Хилари. — Чувствам, че наистина съм наясно по въпроса. Искам да кажа, ние с теб сме имали и хубави, и лоши моменти, но все още сме заедно след всичките тези години, нали?
— Да — каза Филип. — Заедно сме. — Той се загледа навън в имената на магазините: Скечлис, Ръмбелоус, Рейдио Ренталс, Улуъртс. Дебели стъклени витрини, заредени с хладилници, музикални уредби, телевизори.