Сянката на хегемона
- Автор: Кард Орсон Скотт
- Серия: the shadow saga #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сянката на хегемона». Краткое содержание книги:
Войната с формиките е свършила. Ендър и блестящият екип от деца-воини са победители, врагът е разбит, човешката раса — спасена. Въпреки, че Ендър отказва да се върне на Земята, членовете на екипа му се прибират по домовете си, пръснати из целия свят. Военното училище вече не съществува, космическата заплаха е отминала, но новото бойно поле този път е Земята. Децата от школата са не само воини, а и потенциални оръжия, защото дават власт на страните, които ги притежават. Един след друг членовете на Ендъровата армия „Дракон“ изчезват. Спасява се само Бийн, който търси помощ от братът на Ендър — Питър Уигин. По-големият брат на Ендър има опит в манипулирането на политиците, но с гениалния Бийн на своя страна, стига да иска, Питър може да управлява целия свят. Двамата обединяват усилия, за да издирят коя държава е отвлякла децата, но скоро се сблъскват с някой, когото са смятали за мъртъв…
— Две деца. Едно бяло и едно мургаво. Идват с хеликоптери, унищожават и изчезват. Където минат, сеят смърт и разрушение.
Вирломи започна да се тревожи. Ами ако онзи, който дойдеше да разруши моста, се окажеше не Бийн, а другият? Без съмнение това бе другият възпитаник на Военното училище, Суриявонг, но дали Бийн му е казал за писмото й? Имаше ли представа, че тя е запаметила плана на базата в Хайдарабад? Че знае къде е Петра?
Нямаше какво да прави. Оставаше й само да чака и да се надява.
Дните минаваха и тя все така се ослушваше за бръмчене на вражески хеликоптери.
Суриявонг никога не беше командвал във Военното училище. Промениха програмата, преди да се издигне до команден пост. Той обаче винаги бе мечтал да командва, беше се обучавал, бе планирал и сега, когато заедно с Бийн ръководеха една или друга операция, той най-сетне изпита страха и възбудата от това, някой да ти се подчинява, да изпълнява заповедите ти, да се хвърля без колебание в акция и да рискува живота си, защото ти има доверие. Всеки път връщаше целия си отряд, защото тези мъже бяха изключително добре подготвени, находчиви и тактиката им бе ефективна. Можеше да има ранени, но не загинали. Отменени мисии понякога — но без жертви.
— Отменянето на операции печели доверието им — обясняваше Бийн. — Когато видиш, че опасността е по-голяма, отколкото си очаквал, или войниците са изтощени до крайност, покажи на хората си, че цениш живота им повече от постигането на дадена цел. Друг път, когато нямаш друг избор, освен да ги изложиш на риск, те ще знаят, че този път си струва да дадат живота си. Ще знаят, че не ги жертваш по някаква детска прищявка, за семки и бонбонки.
Бийн беше прав — което не бе странно. Той просто беше най-умният, освен това бе наблюдавал внимателно Ендър, беше неговото тайно оръжие в армия „Дракон“, резервен командир на Ерос. Разбира се, че ще знае как да командва.
Това, което изненадваше Суриявонг, беше щедростта на Бийн. Бийн бе създал ударния отряд, бе обучил тези мъже и спечелил доверието им. През това време Суриявонг не си помръдна пръста да му помогне, а от време на време дори му пречеше. При все това Бийн включи Суриявонг в операцията, даде му командна роля, насърчаваше хората си да му помагат да научи онова, което умееха. През цялото време Бийн никога не се отнасяше с него като към подчинен или по-нисш по чин, а винаги като към по-старши офицер.
В замяна Суриявонг никога не заповядваше на Бийн да направи нещо. По повечето въпроси постигаха съгласие, а когато не бяха единодушни, Суриявонг отстъпваше и подкрепяше решението на Бийн.
Суриявонг си даде сметка, че Бийн няма амбиции. Нямаше желание да бъде в по-добро положение от другите, да управлява някого или да получава повече почести.
Сетне, на мисиите, в които участваха заедно, Суриявонг забеляза още нещо: Бийн не се боеше от смъртта.
Дори наоколо да летяха куршуми, да имаше експлозиви, готови да избухнат всеки момент, Бийн продължаваше да действа без страх, дори без следа от безпокойство. Сякаш предизвикваше врага да го застреля, предизвикваше собствените си експлозиви да избухнат в ръцете му.
Дали беше смел? Или искаше да умре? Дали смъртта на сестра Карлота бе отнела желанието му за живот? Когато разговаряха, Суриявонг не би предположил такова нещо. Решеността на Бийн да освободи Петра бе твърде голяма и Суриявонг не вярваше, че иска да умре. Той имаше важна цел, за която да живее. И при все това Бийн не проявяваше страх в битките.
Сякаш беше убеден, че не му е писано да умре точно сега.
Със сигурност не беше изпаднал в апатия. Всъщност мълчаливият, сдържан, надменен Бийн, когото Суриявонг познаваше, след смъртта на Карлота бе станал нетърпелив и нервен. Спокойствието, което демонстрираше по време на битка пред войниците си, изчезваше, когато останеше сам със Суриявонг и Пхет Ной. А когато заговореше, любимата мишена за ругатните му беше не Ахил — много рядко го споменаваше — а Питър Уигин.
— От един месец съм му дал цялата информация! А той се занимава с дреболии — убеждава Чамраджнагар да не се връща на Земята, убеждава Гафар Вахаби да не напада Иран. Хвали ми се какво е направил, но най-важното — да разкрие публично коварната стратегия на Ахил — това не ще да направи. Казва ми да го направя сам! Защо упорства? Ако очите им бъдат отворени за предателството на Ахил, индийците може би ще успеят да изтеглят достатъчна част от армията си от Бирма, за да спрат китайците. Може би и Русия ще се намеси. Японската флота може да заплаши китайските търговски кораби. Може дори самите китайци да разберат какво цели Ахил и да го изхвърлят! А Питър все ми повтаря едно и също. Не било моментът, било твърде рано, да съм му имал доверие и да чакам.