Елфите на Шанара

Рен поклати бързо глава.

— Еоуен, аз още не съм решила дали ще се възползвам от доверието — започна тя.

— По-голямата част от живота ни е предрешен, Рен Елеседил — прекъсна я Еоуен. — Разбирам това по-добре от теб. Мисля, че го разбрах по-добре от кралицата. Тя беше добра жена, Рен. Тя направи най-доброто, на което бе способна и ти не бива в никакъв случай да я обвиняваш за това, което ще ти кажа. Ти ще трябва да помислиш върху казаното от мен и тогава ще видиш, че Еленро е била уловена в капан от самото начало и на практика всичките решения, които привидно са взети от самата нея, всъщност са били предначертани от no-висши сили. Ако тя е пазела истината в тайна от теб, то е защото те е обичала твърде много. Не би могла да понесе мисълта да те загуби. Само ти й бе останала. Бледото лице изглеждаше като на призрак в мъглата, а гласът премина отново в шепот.

— Да, Еоуен — отвърна тихо Рен. — И за мен тя бе всичко на света.

Тънките ръце на пророчицата се протегнаха, за да хванат дланта й. Те бяха студени като лед и Рен неволно потръпна.

— Тогава вслушай се в това, което ще ти кажа, дъще на Алейн, откривателко на елфите. Слушай внимателно. — Смарагдово-зелените очи блещукаха като замръзнали листа при изгрев слънце. — Когато елфите дошли на Мороуиндъл, островът бил девствен и непокварен. Той бил един невероятен рай, целият чист, нов и безопасен. Елфите си спомняли какво оставили след себе си — един свят, който бил вече започнал да се покварява, боледуващ там, където изпълзявали на бял свят и се прехранвали Шадуините. Те се деформирали под гнета на Федерацията и напредването на армиите, които знаели само да се подчиняват и никога да не задават въпроси. Това е една стара история, Рен, и елфите търпели този гнет в продължение на много поколения. Те не искали повече да го търпят. Искали той да изчезне. И така, те започнали да съставят план как да запазят себе си и своя новооткрит свят. Федерацията можеше един ден да реши да се разшири дори отвъд границите на Четирите земи. Шадуините със сигурност щяха да го сторят. Елфите чувствували, че само магията може да ги защити. Но магията, на която разчитали сега, не идвала от Друидска наука или нови световни учения, а от преоткриването на изначалната им сила. Тази магия била огромна и необуздана, още в детската си възраст за това поколение, а те забравили уроците на друидите, на Уорк Лорд и неговите Носители на черепи, и на всички тези, които били станали жертва преди. Сигурно са си казали, че няма да се поддадат, че ще бъдат по-умни, по-предпазливи и по-ловки при нейното използуване. — Еоуен пое още веднъж дълбоко въздух и пусна ръката на Рен, за да оправи един объркан кичур. — Някой сред тях имали…опит в правенето на разни неща с магията. Правели живи същества, Рен — нови видове, които да обслужват техните нужди. Намерили някакъв начин да извличат същественото от природните създания и с помощта на магията можели да го отгледат така, че да израсте като някаква разновидност на съществото, което е служило за модел. Те можели да правят кучета от кучетата и котки от котките, само че по-големи, по-силни, по-бързи и по-умни. Но това било само началото. Те бързо напреднали до комбиниране на форми на живот, създавайки животни, които обединявали най-желаните характерни белези от тях. Ето как са се появили комбинираните котки и дузини други видове. Тези били първите експерименти от новото използуване на магията — зверове, които можели да мислят и говорят като хората и да си търсят храна, да ловуват и да стоят на стража срещу всякакви врагове, докато елфите оставали в безопасност. Отначало изглеждало, че всичко е наред. Съществата живеели, вършели това, за което били създадени и всичко вървяло добре. С течение на времето обаче някои елфи, владеещи магията, започнали да развиват нови идеи за използуването й. Аргументът им бил, че веднъж са успели. Защо да не опитат отново? Щом с помощта на магията можели да бъдат създавани животни, защо да не се направело нещо още по-съвършено? Защо самите те да не се дублират? Защо да не се създаде една армия от хора, които да се бият вместо тях при нападение, а те да остават в безопасност зад стените на Арборлон? — Еоуен бавно поклати глава, докато нежните черти на лицето й се изкривиха от някакъв потаен ужас. — Тогава те създали демоните или съществата, които после щели да се превърнат в демони. Те взели части от себе си, първо плът и кръв, а после памет, емоции и всички невидими части от техния дух и им вдъхнали живот. Тези нови елфи — защото тогава били още елфи — били създадени, за да бъдат войници, ловци и пазители на кралството. Те не знаели нищо друго и нямали никакви други нужди или желания, освен да служат. Изглеждали идеални. Тези, които ги създали, ги изпратили напред, за да наблюдават бреговата линия на острова. Те били самостоятелни и нямало никаква нужда някой да се грижи за тях. — Гласът й спадна до шепот. — Казаха ми, че за известно време почти ги забравили, сякаш били загубили значението си. — Еоуен отново се пресегна и стисна здраво ръцете на Рен. Тогава започнали промените. Новите елфи взели лека полека да се променят. Изменяла се и външност, и нравът им. Това ставало далеч от града, далеч от очите и умовете на хората. И така нямало кой да спре процеса или да предупреди за него. Някои от първите същества, създадени от магията, като комбинираните котки, дошли при елфите и им разказали какво се е случило, но те не им обърнали внимание. В края на краищата, въпреки способностите си те били просто животни и предупрежденията им били пренебрегнати. Новите елфи, превърнали се вече на демони, започнали да напускат своите постове, да изчезват в джунглата и да ловуват и убиват всичко, каквото им попадне. Комбинираните котки и другите животни били първите им жертви. Елфите от Арборлон били следващите. Опитвали се да унищожат тези чудовища, но те били пръснати и погрешно програмирани, а елфите продължили да не приемат, че бедата идва не само от няколко, а от всичките им творения. Докато осъзнаят колко погрешно преценявали резултата от магията, положението излязло от контрол. По това време Еленро беше вече Кралица. Нейният баща беше пропил Преградата с магията на Лодена, за да осигури щит, зад който елфите да се скрият и те наистина изглеждаха добре защитени. Но Еленро не беше толкова сигурна. Твърдо решила да сложи край на демоните, тя поведе своите елфи Ловци в джунглите, за да ги претърсят. Но магията действала твърде добре в своето специално предназначение и демоните били прекалено силни. От време на време те отблъсвали елфите. Войната продължила години, една ужасна, безкрайна борба за надмощие на острова, която опустошила Мороуиндъл и превърнала живота на него в някакъв безмислен кошмар. — Ръцете й стискаха ръката на Рен твърдо и упорито. — И накрая, когат�