Елфите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #3
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Елфите на Шанара». Краткое содержание книги:
— Но защо не са могли да ликвидират тези същества със същата магия, което ги е създала? — попита Рен.
— О, Рен, беше вече твърде късно за това. Еоуен се люлееше, сякаш успокояваше дете. — Магията беше изчезнала! — Погледът й беше хладен и пуст. — Всяка магия има някакъв източник. Елфовата магия не е по-различна. По-голямата част от нея идва от земята, от едно преплитане с живота, който живее там. Островът беше източник на магията, използвана за създаването на демоните и техните предшественици — създадоха ги от неговата земя, въздух и вода, от съставните части на неговия живот. Но магията е скъпоценна и си има граници. Времето запълва използваното, но бавно. Това, което елфите не осъзнаха, беше, че след като се измениха, демоните сами започнаха да се нуждаят от магия. Създадени от нея, те откриха, че тя им трябва, за да оцелеят. Започнаха систематично да я изсмукват от земята и от създанията, които живеят на нея, унищожавайки всичко, което консумираха Те поглъщаха магията по-бързо, отколкото тя се възстановява. Островът започна да се променя, да се гърчи, да боледува и да умира. Сякаш не можеше повече да се защитава от съществата, които го опустошаваха — както от демоните, така и от елфите. Когато елфите установиха истината, вече не бе останала достатъчно магия, за да промени нещо. Демоните бяха станали твърде многобройни, за да бъдат унищожени. Предоставиха им всичко, намиращо се извън града. Мороуиндъл оцеля, макар и едва, но беше преобразен, изменен така, че представляваше или пустиня, или месоядна джунгла, а всичко, което живееше в нея, убиваше толкова бързо и сигурно, колкото и демоните. Природата вече не беше в равновесие. Килешан беше се събудил и вреше в своя казан. И накрая островната магия започна напълно да пресъхва и това принуди демоните да обсадят Арборлон. Ароматът на магията от Преградата беше завладяващ. Той ги привличаше както магнита привлича желязото и те твърдо решиха да се нахранят с нея.
— Значи сега ще дойдат да я вземат от нас, така ли? — попита пребледняла Рен. — Ние носим магията на преградата, цялата магия на Арборлон и на елфите, складирана в Лодена и те ще я търсят.
— Да, Рен. Непременно ще я потърсят. — Гласът на Еоуен премина в съскане. — — Но не това е най-лошото от всичко, което трябва да ти кажа. Има още по-лошо. Слушай ме. Достатъчно лошо е, че елфите са създали чудовищата, които ще ги унищожат, че те са преобразили Мороуиндъл и той вече не може да бъде спасен, че те може би са се унищожили като народ. Еленро едва понасяше мисълта за това, за участието, което тя взимаше в открадването на островната магия или за собствената си неспособност да поправи злото. Но най-много я отвращаваше онова, което бе накарало елфите да се преселят на Мороуиндъл. Да, те наистина избягаха от Федерацията, Шадуините и всичко, което те въплъщаваха, за да се изолират от лудостта, да започнат отначало в един нов свят. Но Рен, всъщност именно елфите съсипаха стария!
Рен я гледаше втренчено, не можеща да повярва.
— Елфите ли? Как е възможно? Какво говориш, Еоуен?
Червенокосата пророчица пусна ръката й и сплете решително пръсти, сякаш само така можеше да намери сили да продължи.
— След като демоните претендираха за целия Мороуиндъл, след като стана ясно, че островът е загубен и народът на елфите е попаднал в плен на собствената си лудост, кралицата откри и повика при себе си тези, които продължаваха да си играят със силата, глупавите мъже и жени, които явно не можеха да си извадят поука от своите грешки и продължаваха да мислят, че магията може да бъде укротена. Сред тях бяха и създателите на демоните. Тя заповяда да ги хвърлят от стените на града. Наказа ги не заради онова, което бяха сторили, а заради пагубните им намерения. Те се опитваха да използват магията така, както е била използвана преди години в дните след смъртта на Аланон и изчезването на друидите от Четирите земи. — Еоуен си пое дълбоко въздух. — Не всички елфи, които действаха по старите методи, дойдоха с нас на Мороуиндъл. Не всички елфи напуснаха Четирите земи. Една шепа магьосници останаха там, отхвърлени и от сънародниците си, и от владетелите Елеседил. — Гласът й се сниши така, че едва се чуваше. — Тези елфи, Рен, създадоха чудовища от друг вид.
Настъпи дълга, ужасна пауза, в която пророчицата и момичето Скитник се взираха една в друга в мрака. Студенината в стомаха на Рен започна да пропълзява към крайниците й.
— Хадес! — прошепна ужасена тя, разбирайки сега каква истина е скривана през цялото това време от всички, призовани при Рога на пъкъла от духа на Аланон. — Искаш да кажеш, че елфите са създали Шадуините!