Елфите на Шанара

Рен не мислеше, че опасенията й са преувеличени. След като елфите се завърнат на Западната земя, нищо не можеше да им попречи да се заловят отново с магията, отново да я призоват, въпреки всичко и да я използуват по някой нов ужасен и разрушителен начин. Нямаше никакви гаранции, че Еленро се е справила с всички, опитващи се да си играят с нейната мощ, че един или двама от тях не са оцелели. Там вече лесно можеха да възобновят експериментите си и да създадат нови чудовища и нови ужаси, които Рен дори не искаше да си представи. Нима елфите не бяха доказали вече, че са способни на всичко?

Подобно на друидите, помисли си тъжно тя, те са станали жертви на зле разбраната жажда за знания, на една безразсъдна самоувереност и на глупавата надежда, че могат да контролират нещо, което по природа е ненадеждно.

Как същества с такъв вековен опит в използуването на магията бяха допуснали да се стигне дотам? Как тези приятели от приказките, пристигнали в новия свят след опустошението на стария, бяха забравили уроците, които не могат да се забравят? Сигурно са се досещали, макар и смътно, за опасностите, с които ще се сблъскат, ако започнат да прекрояват природата по своя собствен, несъвършен образ. Сигурно са установили, че нещо не е наред. Все пак с времето елфите бяха започнали да се чувстват човешки същества като всички хора от останали раси, от приказни създания бяха станали смъртни и представите и познанията им се бяха променили. Защо да не са също толкова склонни да грешат като всеки друг — от друид до човек?

Елфите. Рен беше една от тях, разбира се, и дори по-лошо — тя бе от рода Елеседил. Колкото и да съжаляваше за този факт, тя се измъчваше от чувство на вина за бедите, причинени от техните погрешни преценки и от угризение за цената на тяхното безумие. Те бяха задвижили един процес, който щеше да унищожи една земя, една нация, живота на безброй създания, световния разум и мир. Нейният народ. Можеше да възрази, че е момиче Скитник и че няма нищо общо с елфите, освен кръвната връзка и външния вид, но аргументът изглеждаше неубедителен и слабоват. Гарт я беше научил, че отговорността не започва и не свършва с личните потребности. Тя беше частица от тях и не само оцеляването, но и стойността на нейния живот зависеха пряко от онова, което ще приеме за истина. Рен не можеше да се отдръпне от неприятностите на света, не можеше да забрави неговата болка. Някога елфите бяха първи сред Лечителите, тяхната цел бе да пазят земята непокътната и да внушават на другите мъдростта да вършат същото. Какво бе станало с този дълг? Кой е тласнал елфите в погрешна посока?