Елфите на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Серия: the heritage of shannara #3
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Переводчик: Григор Попхристов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Елфите на Шанара». Краткое содержание книги:
— Не, Рен. — Промълви със задавен глас Еоуен. — Елфите не са създали Шадуините. Шадуините са елфи.
Дъхът на Рен се спря в гърлото й като някаква буца, която се опитваше да я задуши. Тя си спомни Шадуина при Летящото крило, който ги преследва така дълго и накрая щеше да я убие, ако не бяха Елфовите камъни. Опита се да си го представи като вид елф и не успя.
— Елфите, Рен. — Дрезгавият глас на Еоуен привлече отново вниманието й. — Моят народ. Народът на Еленро. Твоят собствен. Само няколко от нас, нали разбираш, но все пак елфи. Предполагам, че днес са се изменили, но в началото са били само елфи. Мисля, че са се опитали да станат нещо no-висше, по-мощно. Но всичко тръгнало в погрешна посока и те станали това…, което са. Дори тогава отказали да се променят, да потърсят помощ. Еленро знаеше това. Някога всички елфи са го знаели. Ето защо те напуснаха, своята родна земя изоставиха я и избягаха. Елфите били ужасени от това, което направили техните събратя. Ужасявали се от пагубното използуване на магията. Защото това бе, в най-добрия случай, една извратена и изменчива магия и създаденото с нейна помощ бе твърде различно от замисъла. — Тя горчиво се усмихна. — Виждаш ли сега защо кралицата не можеше да ти разкрие истината? Разбираш ли какво бреме носеше? Тя беше от династията Елеседил, а нейните предци бяха допуснали трагедията! Самата тя бе помогнала за неправилното използуване на магията, макар че то бе единствения шанс да спаси своя народ. Не можеше да ти го признае. Самата аз едва намерих сили да го сторя! Дори се питам дали не направих грешка…
— Еоуен! — Рен сграбчи ръцете й и не им позволи да се отдръпнат. — Правилно постъпи, като ми каза. Баба ми трябваше да го стори още в началото. Истината е ужасна, отвратителна, но…
Рен безпомощно млъкна и погледът й срещна взора на пророчицата. Не се доверявай на никого, беше я предупредила Усойницата. Сега разбираше защо. Тайни, трупани триста години, изплуваха пред нея и само присъствието на смъртта беше ги издало. Еоуен заговори, освобождавайки ръцете си.
— Достатъчно истини ти разкрих тази нощ — прошепна тя. — Много бих искала ситуацията да е друга, но…
— Не, Еоуен…
— Бъди добра, Рен Елеседил. Извини кралицата. И мен. И елфите, ако можеш. Помни какво огромно доверие ти се оказва. Върни Лодена обратно на Четирите земи. Позволи на елфите да започнат отново.
Тя се обърна, макар че Рен шепнешком я помоли да остане и изчезна.
Рен не можа да мигне до зазоряване. Наблюдаваше как мъглата се завихря в пространството и се взираше в непрогледната нощ. Тя се вслушваше в движенията на постовите, в дишането на спящите и в несвързания шепот своите мисли, които се бореха с доверената й от Еоуен истина. Шадуините са елфи.
Думите сами се повтаряха, като многократно нашепвано предупреждение. Рен беше единствената посветена, само тя можеше да предупреди другите. Но първо трябваше да се махне от Мороуиндъл. Тя трябваше да оцелее. О, бабо!
Ръцете й стискаха жезъла Рухк и вълни на безсилие, гняв и тъга преминаваха през нея. Тя получи онова, което й се полагаше по рождение, откри своята идентичност, научи историята на своя живот и сега искаше всичко това да изчезне завинаги. То беше гадно, покварено и белязано с предателство и лудост.
И настроението й достигна до мъртвата точка и като че ли нищо по-лошо не можеше да се случи, една още по-черна мисъл се появи в съзнанието й.
Шадуините са елфи — а ти смяташ да върнеш целия елфов род на Четирите земи. Защо?
Въпросът отекна в ума й като обвинение.
ГЛАВА XIX
На разсъмване, когато групата се разбуди, Рен все още не бе решила как да изпълни поръчението на своята баба.
От една страна, животът на хиляди елфи зависеше от това, дали тя ще пренесе благополучно жезъла Рухк и Лодена от остров Мороуиндъл на Западната земя! Целият род на елфите, всички освен Летящите ездачи, които обитаваха далечните крайбрежни острови и не бяха емигрирали със Земните елфи на Мороуиндъл, бяха сбрани и затворени от магията, за да останат там, докато не ги освободи Рен или някой друг от групата, ако и аз умра като Еленро, допусна тя. Ако не успееше да направи това, елфите, създанията от най-древната раса, последните живи герои от приказките, щяха да загинат. С тях щеше да приключи цяла една история, започнала още при създаването на света. От друга страна това беше може би най-доброто.
Рен потреперваше всеки път, когато повтаряше думите на Еоуен: Елфите са Шадуини. Със своята магия и с упорития стремеж да разгадаят миналото си те сами се бяха превърнали в чудовища. Те бяха създали демоните. Те бяха опустошили Мороуиндъл и бяха, сложили начало на унищожението на Четирите земи. Всъщност от тях извираше всичко, което сега ги заплашваше. Щом това е истината, може би щеше да е най-добре те изобщо да изчезнат.