Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
Коглин понечи да отговори нещо, но спря. Всички около масата знаеха какво се опитваше да каже и колко глупаво щяха да прозвучат думите му. Мускулите на челюстта му се изопнаха от безсилие. В пронизващите му очи проблесна колебание.
— Какво ще ти струва, ако ни помогнеш? — настоя спокойно Бремен. — Ако наистина не искаш да имаш нищо общо с друидите, тогава помисли върху това. Друидите нямаше да ни помогнат — наистина, решиха да не го правят, когато имаха този шанс. Прецениха, че трябва да останат отделени, извън политиката на расите. И този избор ги погуби. Сега и ти си изправен пред същата дилема. Пред същата дилема, Коглин — не прави грешка. Да останеш встрани или да се намесиш. Кое от двете?
Те седяха в тишина около масата, друидът, бившият друид, следотърсачът и момичето, а нощта ги обгръщаше с плътната си, кротка прегръдка. Големите котки спяха, дишането им бе меко — леко просвирване на въздух, изпускан от влажни ноздри. Миришеше на горящо дърво, на храна и на гора. Цареше уют и покой. Четиримата бяха обвити като в пашкул в сърцето на Дарклин Рийч и Кинсън си помисли, че тук с малко повече усилия човек може да си представи, че нищо от външния свят не може да го достигне.
Бремен се наведе леко напред, но разстоянието между него и Коглин сякаш значително се скъси.
— Какво толкова има да му мислиш, приятелю? Ти и аз, и двамата сме знаели правилния отговор цял живот, не е ли така?
Коглин изсумтя насмешливо, махна с ръка пред себе си и се загледа в мрака. После се извърна отново раздразнено.
— Има метал, здрав като желязо, но далеч по-лек, по-еластичен и не така трошлив. По-скоро е сплав, смесица от метали, която се е използвала в стария свят и е изобретение на старата наука. Всъщност, пак е предимно желязо, но закалено с въглерод при висока температура. Меч, изкован от тази сплав, наистина би бил непобедим. — Той погледна косо към Бремен. — Но температурите при закаляването са далеч по-високи от тези, които който и да било ковач може да създаде. Необходими са машини, за да се достигне тази температура, а тези машини са изгубени за нас.
— Имаш ли процеса? — попита Бремен.
Коглин кимна и почука с пръст главата си.
— Да, тук. Ще ти го кажа. Ще ти кажа всичко, което може да ти свърши работа, и ще приключим този безсмислен разговор! И все пак, не виждам каква полза ще има. Без подходящата пещ…
Кинсън отново погледна към Марет. Тя се взираше право в него, тъмните й очи бяха станали огромни, засенчени от кичурите на късата й черна коса, лицето й бе гладко и ведро. В този миг той си помисли, че е на крачка от това да я разбере, така, както преди не бе могъл. Имаше нещо в начина, по който го гледаше, в откритостта на изражението й, в заряда на погледа й. Но тогава тя неочаквано се усмихна, устата й потрепна в ъгълчетата и очите й се отместиха от лицето му към нещо зад него.
Тогава той се обърна да погледне и видя, че Неуловимият се е втренчил в него, огромната муцуна на котката бе само на няколко инча от лицето му. Светещите очи се бяха заковали в пограничника, сякаш той беше най-странното нещо, което животното някога бе виждало. Кинсън преглътна буцата в гърлото си. Усещаше топлия дъх на котката. Кога ли се беше събудила? Как се бе приближила толкова близо, без да я усети? Издържа погледа й още миг, после пое дълбоко дъх и се извърна.
— Предполагам, че няма да пожелаеш да дойдеш с нас? — обърна се Бремен към домакина им. — Само на няколкодневно пътуване, колкото да видиш изковаването на талисмана.
Коглин изсумтя и тръсна глава.
— Играй си игричките другаде, Бремен. От мен процеса на изковаване и най-добрите ми пожелания. Ако нещо от това ти свърши работа, моля. Но не мърдам оттук.
Той бе надраскал нещо на парче стар пергамент и сега го подаде на друида.
— Най-добрата наука, която мога да предложа — измърмори той. — Заповядай.
Бремен взе пергамента и го пъхна в робата си. Коглин се изправи и погледна към Кинсън и Марет.
— Грижете се за тоя старец — каза им. В очите му се бе появила тревога, сякаш внезапно бе открил нещо притеснително. — Той се нуждае от много повече грижи, отколкото предполага. Ти, следотърсачо, го вразумявай от време на време. Погрижи се да чува добре, когато има нужда от това. А ти, момиче, как ти беше името? Марет? Ти искаш нещо много повече, нали?
Никой не продума. Кинсън извърна очи към Марет. Лицето й бе напълно безизразно, но като че ли беше пребледняла.
Коглин я изгледа сурово.
— Няма значение. Просто го пазете от самия него. Пазете го добре.
Той млъкна внезапно, сякаш реши, че е казал твърде много. Измърмори нещо, което не успяха да чуят, после стана — развлечена, кокалеста фигура, — приличаше на карикатура на самия себе си.