Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
— Вече знаеш как — сопна се Риска. Планът бе общ, измислен от него и одобрен от краля и макар да го бяха споделили в общи линии с останалите, все още пазеха някои подробности само за себе си.
— Нищо, кажи ми все пак. — Кралят го погледна смръщен, после пак извърна лице. — Угоди ми. Аз съм твоят крал.
Риска кимна и се усмихна.
— Тролите и гномите и всякакви подобни ще се приближат към прохода. Ние ще се опитаме да ги спрем в началото му. Ще направим добро представление, после ще се оттеглим, видимо победени. Ще ги забавяме през планината няколко дни, но няма да ги спрем. Междувременно останалите им сили ще трябва да се отправят на юг, към Сребърната река. Джуджетата ще бягат при приближаването им. Ще намерят Кълхейвън изоставен. И ще открият, че няма кой да им се противопостави. Ще решат, че цялата ни армия сигурно се бие при Улфсктааг.
— Което няма да е много далеч от истината — изсумтя Рейбър, поглаждайки брадата си с огромната си ръка.
— Което няма да е много далеч от истината — повтори Риска. — Предусещайки победата, защото те познават добре тези планини, ще се отправят към Прохода на Примката и ще чакат другарите си да ни изтласкат на юг през долината направо в ръчичките им. Гномите ще ги уверяват, че има само два изхода от Улфсктааг — през Нефритения проход на север и през Прохода на Примката на юг. Ако нашата армия ги хване в капан между тях, те нямат шанс да се измъкнат.
Рейбър кимна, като хапеше горната си устна и края на мустаците си със здравите си зъби.
— Ами ако се придвижат към нас твърде бързо или твърде…
— Не, няма — прекъсна го Риска. — Няма да им позволим. Освен това, няма да поемат такъв риск. Ще бъдат предпазливи. Ще се опасяват, че можем да намерим заобиколен път, ако напредват твърде бързо. Най-лесно за тях ще е просто да ни изчакат. Ще чакат, докато ни видят, и тогава ще ударят.
Те отидоха до една плоска скала и седнаха един до друг, загледани в планината. Денят беше ясен и слънчев, но Улфсктааг, далече от подстъпа към прохода, дълбоко в долините и хребетите, които прорязваха огромната й шир, беше покрита със саван от мъгли.
— Това е добър план — каза накрая Рейбър.
— Най-добрият, който успяхме да измислим — поправи го Риска. — Бремен може би щеше да измисли по-добър, ако беше тук.
— Е, той скоро ще е при нас — обяви меко Рейбър. — Както и елфите. Тогава ще пратим този агресор на място, което няма да му е много по вкуса.
Риска кимна, без да отвърне, но се замисли за срещата си с Брона само преди няколко нощи, спомни си какво бе почувствал, когато осъзна какъв е обхватът на неговата мощ, как го бе вцепенил и почти задушил. Такова чудовище нямаше да бъде победено лесно, без значение каква сила излезе насреща му. Това беше повече от обикновена война, в която се сражаваха хора с оръжия, тази война се водеше с магия. А в подобна битка джуджетата щяха неизменно да бъдат в неизгодна позиция, докато видението на Бремен за талисмана не станеше реалност.
Чудеше се къде ли е сега старецът. Колко ли от четирите му видения бяха добили плът.
— Черепоносците ще се опитат да ни шпионират — размишляваше Рейбър.
Риска сви устни и отвърна:
— Ще се опитат, но Улфсктааг няма да е много приветлива към тях. Нито пък ще успеят да различат каквото и да било. Когато осъзнаят какво сме направили, ще бъде вече твърде късно.
Кралят се размърда на мястото си.
— Те ще дойдат за теб — каза той внезапно и се взря в друида. — Знаят, че ти си тяхната най-голяма заплаха, единствената заплаха, освен Бремен и Тей Трифънйъд. Ако те убият, няма да разполагаме с никаква магия в своя защита.
Риска сви рамене и се ухили.
— Тогава ще трябва да се грижиш по-добре за мен, кралю мой.
На северняците им отне повече време, отколкото бе изчислил Гефтен, да се впуснат в атака, но затова пък тя бе изключително яростна. Нефритеният проход беше широк там, където се отваряше към източен Анар, а после рязко се стесняваше между два върха, които всъщност бележеха входа към Улфсктааг. Предварително подготвена, че съпротивата на джуджетата ще бъде силна, армията на Господаря на Магията хвърли цялата си мощ в прохода, с намерението да победи още при първия опит. Срещу по-слабо подготвен противник щяха да успеят. Но джуджетата бяха удържали проходите през Улфсктааг с години срещу гномските конници и се бяха научили на някои трикове. Количественото превъзходство на северняците донякъде бе изгубило значение заради теснината на клисурата и неравността на терена. Джуджетата не се опитаха да блокират устрема им, а ги нападнаха от прикритието на склоновете. По криволичещия проход бяха изкопани скрити ями. Огромни канари бяха хвърлени отгоре, за да се издигнат барикади. Валяха стрели и копия. Стотици нападатели измряха при първия щурм. Тролите бяха особено напористи — огромни, силни и бронирани срещу остриетата. Но за сметка на това те бяха тромави и бавни и много от тях попаднаха в ямите или бяха смазани от канарите. И все пак продължаваха да настъпват.