Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
— Колко остава? — попита той Гефтен.
Следотърсачът сви рамене съвсем леко и пестеливо, каквито бяха по принцип жестовете му, какъвто беше и самият той — дискретен и сдържан. Чорлава, неравна сива коса увенчаваше странната му продълговата глава.
— Час, ако спрат да обсъдят доколко е мъдро да влизат в прохода без никакъв план.
Риска кимна.
— Ще спрат. Вече на два пъти се опариха. — Той се ухили на по-възрастния си другар, закален ветеран от войните по границата с гномите. — Дръж ги под око. Аз ще кажа на краля.
Той изостави позицията си и тръгна назад през скалите. Чувстваше как се изпълва с дива възбуда, подхранвана от предстоящата битка. Ударът по лагера на Северната армия само бе изострил апетита му. Вдишваше утринния хлад и се чувстваше силен и готов. Цял живот бе чакал това. През всичките години, прекарани в изолация в Паранор, за да упражнява бойните си умения, военните тактики и боравенето с оръжия. Всичко беше заради този шанс да се изправи пред враг, който бе далеч по-голямо предизвикателство от онова, което Паранор би могъл да му предложи. Това го караше да се чувства жив по начин, който не можеше да игнорира, и дори отчаянието от обстоятелствата не успяваше да намали въодушевлението му.
Бе стигнал при джуджетата три дни по-рано и веднага бе отишъл при Рейбър. Кралят вече беше предупреден за присъствието на Северната армия и намеренията й и го прие. Риска просто потвърди онова, което той вече знаеше, и само даде още един тласък на решението му да предприеме някакви действия. Рейбър бе крал-войн така, както Риска бе друид-войн, мъж, прекарал целия си живот в битки. Подобно на Риска, той още като момче се беше сражавал срещу нахлуването на гномите в Долен и Централен Анар, които джуджетата смятаха за свои земи, откакто се помнеха. Когато стана крал, Рейбър продължи да преследва каузата си с решителността, с която влизаше в бой. Като поведе армията си дълбоко във вътрешността на тези земи, той отблъсна гномите и разшири границите на родината си почти двойно, а враговете бяха изтикани далеч на север от Раб и на изток от Сребърната река, така че повече да не представляват заплаха. За първи път от векове по земите между двете реки се възцари мир и спокойствие, в които джуджетата можеха да се установят и живеят.
Но сега отново се бе появило предизвикателство, този път в лицето на приближаващата армия. Рейбър беше мобилизирал джуджетата за предстоящата битка. Битка, която всички знаеха, че не може да бъде спечелена без чужда помощ, и въпреки всичко трябва да бъде поведена, за да оцелеят. Риска им беше казал, че елфите идват. Бремен бе наредил това да стане, а Тей Трифънйъд, на когото той вярваше като на самия себе си, бе заминал на изток, за да изпълни тази заръка. За джуджетата оставаше само да спечелят времето, нужно на подкрепленията да пристигнат. Рейбър разбра това. Той беше близък с Бремен и Куртан Балиндарох и познаваше и двамата като много достойни мъже. Те щяха да сторят всичко по силите си. Но времето беше скъпо и нищо не биваше да се приема за даденост. Кралят добре осъзнаваше и това. Затова Кълхейвън беше евакуиран — Северната армия щеше да нахлуе първо там, — а джуджетата нямаше да могат да защитят столицата си от толкова огромна сила. Жени, деца и старци бяха изпратени дълбоко във вътрешността на Анар, където щяха да са на сигурно място, докато опасността отмине. Междувременно армията на джуджетата се отправи на север през Улфсктааг, за да посрещне врага. Рейбър се обърна при приближаването на Риска и извърна поглед от командирите и съветниците си, от Уирик и Флиър, най-възрастните от петимата му синове, от картите, които изучаваха, и плановете, които чертаеха.
— Идват ли? — попита той бързо.
Риска кимна.
— Гефтен наблюдава приближаването им. Смята, че имаме час преди удара.
Рейбър кимна и направи знак на друида да тръгне с него. Кралят беше едро джудже, не висок, но широкоплещест, със силни гърди, главата му беше много голяма, с изпъкнали черти, брадатото му обветрено лице бе набраздено от бръчки. Гърбавият нос и рунтавите вежди му придаваха леко зловещ вид, но под внушителната си външност, той бе сърдечен, жизнерадостен и винаги готов да се засмее. По-възрастен от Риска с петнадесет години, кралят с нищо не отстъпваше във физическо отношение на друида и му беше съвсем равен в боя. Двамата бяха близки, в някои отношения дори по-близки, отколкото със семействата си, тъй като споделяха сходни схващания и опит и бяха минали през множество трудности и изпитания.
— Кажи ми отново как мислиш да го постигнеш — нареди кралят, като прихвана Риска с ръка и го отдели от останалите.