Първият крал на Шанара
- Автор: Брукс Терри
- Год: 2006
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боряна Даракчиева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Първият крал на Шанара». Краткое содержание книги:
Докато Джърли, Тей и Прейа се впускат в издирване на Черния елфически камък, Бремен и Кинсън се заемат с дори по-опасна задача — да съберат знанията и технологиите, необходими за създаването на могъщо оръжие. Оръжие, способно да сломи Господаря на Магията и завинаги да го прогони от света. А през това време войната неумолимо надвисва над народите на джуджетата и елфите и съдбата им сякаш е предопределена. Дали Джърл ще събере достатъчно кураж, за да поеме спасението на расите в свои ръце? Ще успее ли Бремен да изпълни задачата на живота си? „Първият крал на Шанара“ ще ви въвлече във вълнуващо пътешествие, изпълнено с битки, магия и приключения…
— И от мен се очаква да ти помогна да намериш този мъж, така ли? — попита Коглин.
Бремен тръсна глава. На светлината на свещите сивата му коса изглеждаше фина като коприна.
— Обръщам се към теб не заради мъжа, а заради меча. Той е талисманът, който трябва да изкова. Видението разкри, че Ейлт Друин ще бъде трансформиран при това изковаване и ще стане част от оръжието. Оръжието, което ще бъде проклятие за Брона. Не претендирам, че съм наясно с подробностите, все още. Имам представа само за същността на оръжието, от което се нуждаем. Знам и че изковаването му трябва да бъде особено прецизно, за да стане мечът достатъчно здрав да надделее над магията на Брона.
— Значи си минал целия този път, за да ме попиташ за това? — каза другият като че ли току-що бяха вдигнали завеса и истината бе излязла наяве.
— Никой не знае повече от теб за металургията. В този процес на изковаване науката и магията ще трябва да се слеят, за да постигнем успех. Аз имам магия — моята собствена и тази на Ейлт Друин — която да вложа. Но се нуждая от твоите научни познания. Имам нужда от това, което само науката може да осигури — най-подходящата метална сплав, правилните температури за пещта при топенето на всеки от металите, както и точната продължителност на процеса. Как да бъде закален металът, за да стане достатъчно здрав да устои на всяка сила?
Коглин отхвърли всичко това с едно махване на ръка.
— Но не можеш да го постигнеш просто така. Пропуснал си много важен момент. Комбинацията между магия и наука е невъзможна. И двамата го знаем. Затова, ако искаш оръжие, изковано с магия, използвай магия. Нямаш нужда от мен.
Бремен поклати глава.
— Опасявам се, че ще трябва малко да престъпим правилата. Магията не е достатъчна за тази задача. Нужна е и наука. Наука от стария свят. Брона е магично създание и точно магията е тази, която го пази. Той не познава науката, не го е грижа за нея, не й обръща внимание. За него, както и за много други, науката е мъртва, част от стария свят. Но ние знаем, че не е така, нали? Науката все още дреме жива, както и магията преди. Сега магията е на почит, но това не значи, че няма място за наука. Тя може да се окаже необходима при изковаването на този меч. Ако мога да приложа най-добрите техники от науката на стария свят, ще имам още една сила, на която да разчитам. Нуждая се от нея. Сега сме само ние — аз, Кинсън и Марет. Има само още двама души, които са на наша страна, единият тръгна на изток, другият — на запад. Само това сме. Нашата магия е нищожна пред магията на врага ни. Как бихме преодолели Господаря на Магията и слугите му без оръжие, срещу което да не могат да устоят?
Коглин подсмъркна.
— Няма такова оръжие. Пък и не може да се твърди, че оръжие, изковано с помощта на науката — изцяло или отчасти — би могло да устои или пък да има по-добри шансове от оръжие, изковано с магия. Също толкова вероятно е да се каже, че магията може да бъде победена само с магия, и всяка форма на науката тук е ненужна.
— Не вярвам в това.
— Вярвай, в каквото си искаш. — Коглин разроши раздразнено косата си. Смръщи се и изкриви тънките си устни. — Оставих зад себе си света и повечето от традиционните му убеждения преди много време. И те никак не ми липсват.
— Но те все някога отново ще те връхлетят, рано или късно, както връхлетяха нас. Няма да изчезнат или отмрат, само защото ти ги отхвърляш. — Бремен бе приковал очи в неговите. — Брона ще дойде тук един ден, след като свърши с онези от нас, които не са успели да се покрият. Добре е да го знаеш.
Лицето на Коглин се изопна.
— И той ще се разкайва за този ден, обещавам ти!
Бремен чакаше, без да казва нищо, без да си дава труд да оспорва думите му. Кинсън се обърна към Марет. Тя срещна погледа му и го задържа. Той знаеше, че тя си мисли същото като него — че позата на Коглин е напразна и глупава, че преценката му е явно нелепа. И все пак Бремен не спори с него. Коглин помръдна неловко на пейката.
— Защо ме притискаш, Бремен! Какво точно очакваш от мен? Не искам да имам нищо общо с друидите!
Бремен кимна, лицето му бе спокойно, а погледът хладен.
— И те с теб. Тях вече ги няма. Нито пък е останало каквото и да било от тях. Вече сме само двамата, Коглин, двама старци, които са все още живи само благодарение на магията на Друидския сън. Силите вече ме напускат, но няма да си отдъхна, докато не сторя, каквото мога за онези, които не са живели толкова дълго — мъже, жени, деца от всички раси. Те имат нужда от помощта ми. Кажи ми, и с тях ли нямаме нищо общо?