Първият крал на Шанара

Най-накрая бяха спрени в другия край на прохода. Рейбър бе наредил там да се изгради стена от трупи зад окоп, пълен с колове и при приближаването на северняците запалиха всичко. Тласкани напред от онези, които ги следваха, и твърде тежки, за да изкачат стената, тролите умираха на място, изгорени до кости. Писъците и зловонието на горящата им плът изпълни въздуха и атаката бе възпряна.

Настъпиха отново по пладне, този път не така безразсъдно, но отново бяха отблъснати. Следващата атака беше по здрач. И всеки път джуджетата бяха изтласквани по-навътре в прохода. Заели позиции от двете страни на клисурата, Рейбър и синовете му ръководеха армията си, като удържаха, доколкото позволяваше разума, преди да свирят отбой, и отстъпваха територията неохотно, но благоразумно, за да не бъдат погубени повече животи, отколкото бе необходимо. Рейбър командваше левия фланг заедно с Гифън, а Уирик и Флиър ръководеха десния. Риска бе оставен сам да избере къде да се сражава. Джуджетата се биеха храбро, притискани на всяка крачка от поне три пъти по-голяма сила. Но те бяха обръгнали от безкрайните битки през годините. По светло не се появиха нито крилати ловци, нито изчадията от отвъдното, така че не се наложи Риска да хаби магията си, за да подсилва защитата. Все пак планът им не бе да печелят битката, а да я изгубят възможно най-бавно.

По здрач сражението секна и над планините отново се спусна тишина. Мъгла се просмукваше от по-високите нива, заедно с бавното изтляване на светлината, за да обгърне както защитници, така и нападатели. Тишината стана още по-дълбока, щом видимостта намаля, а лек, влажен ветрец се плъзна от скалите и ги загали с дразнещата си милувка. В докосването на този бриз имаше живи същества, невидими, безформени, но осезаеми. Те бяха същества от Улфсктааг, създадени от магия, древни като самото време и петимни за допир като човешки души. Джуджетата знаеха за съществуването им и бяха предпазливи относно намеренията им. Те бяха предвестници на по-големи и мощни създания и не биваше да бъдат слушани. Нашепваха лъжи и фалшиви обещания, изпращаха сънища и предателски видения и да се вслушаш в тях, бе все едно да поканиш смъртта. Джуджетата разбираха това. И точно това знание ги пазеше.