Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
— Да. Какво трябва да подпиша? — смирено запита Джек.
— За това ще се погрижим, преди да си тръгнете. Ще ви покажем всичко, с което разполагаме. Но трябва да знаете, че материалите са класифицирани с код „СР“.
— Е, това не ме изненадва — въздъхна Райън. Код „Специално разузнаване“ беше ниво на секретност, по-високо и от „Строго секретно“. Хората трябваше да получават индивидуално разрешително да видят такава информация и това се указваше със специална кодова дума. Дори самата кодова дума беше тайна. Райън само два пъти беше виждал толкова деликатни данни. „Но как така ще ми дадат всичката тази информация — помисли си той, като гледаше Кантор. — Гриър трябва наистина да ме иска на работа тук, след като ми отваря врата като тази.“
— Та както казах, откъде получавате информацията си?
— Малко от англичаните — всъщност от ИРА чрез англичаните. Някои нови неща от италианците…
— Италианците? — За момент Райън беше изненадан, но след това осъзна какъв е намекът. — Е, да, те имат доста хора в страната на пясъчните дюни, нали?
— Един от тях е разпознал твоя приятел Шон Милър предишната седмица. Слизал е от кораб, който съвсем като по чудо е бил в Ламанша на Коледа — каза Гриър.
— Но не знаем къде е той сега?
— Тръгнал е на юг с неизвестен брой съмишленици — усмихна се Кантор. — Разбира се, цялата страна се намира южно от Средиземно море, така че това не ни помага много.
— ФБР имат всичко, което и ние. А също и англичаните — каза Гриър. — Не е много, по сме оставили една група хора да се занимават.
— Благодаря ви, че ми давате възможност да видя тези неща, адмирале.
— Не правим това с благотворителна цел, доктор Райън — изтъкна адмиралът. — Надявам се, че ще можете да намерите полезни за вас неща. Но те не са безплатни. Ако желаете да започнете да работите за нас, към края на деня ще станете служител на управлението. Можем дори да ви уредим разрешително за притежаване на оръжие от федералните власти.
— Вие как разбрахте…
— Такава ми е работата, синко. — Възрастният човек му се усмихна. Райън изобщо не смяташе, че ситуацията е смешна, но призна, че адмиралът го бис по точки.
— Кога мога да започна?
— Какъв е графикът ти?
— Ще го променя — предпазливо каза Джек. — Мога да идвам във вторник сутринта и предполагам, че ще работя по един цял ден в седмицата и два дни до половината. Сутрин. Повечето от часовете ми са следобед. Семестриалната ваканция наближава и тогава мога да дойда за цяла седмица.
— Много добре. Можете да уточните подробностите с Марти. Радвам се, че си при нас, Джек.
Джек се ръкува още веднъж е него.
— Благодаря ви, сър.
Гриър изчака вратата да се затвори, преди да се върне на бюрото си. Почака няколко секунди, за да позволи на Кантор и Райън да завият зад ъгъла, а след това излезе и отиде в канцеларията на директора на ЦРУ, която се намираше в ъгъла.
— Е? — попита съдията Артър Мур.
— Вече е наш — докладва Гриър.
— Какво става с разследванията около него?
— Чист е. При сделките на борсата преди няколко години с бил малко по-ловък, но, по дяволите, трябвало с да бъде точно такъв.
— Нищо незаконно? — попита съдията Мур. ЦРУ не се нуждаеше от хора, които може да бъдат разследвани от комисията за ценните книжа и борсите. Гриър поклати глава.
— Не. Просто с действал много умно.
— Чудесно. Но не трябва да получава никаква друга информация освен онази за терористите, докато не свършат процедурите по разследването му.
— Добре, Артър.
— И моите заместник-директори не са хора, които се занимават с вербуване — изтъкна директорът.
— Трудно ти е да понесеш всичко това. Нима бутилка уиски се отразява толкова зле на банковата ти сметка?
Съдията се засмя. Гриър се беше хванал на този бас в деня, когато Милър беше измъкнат от полицейската охрана. Мур не обичаше да губи — преди да стане юрист, беше работил като съдебен адвокат, но се радваше, че заместник-директорът му усеща нещата.
— Наредил съм на Кантор да му извади разрешително за пистолет — добави Гриър.
— Сигурен ли си, че това е добра идея?
— Мисля, че да.
— Значи е решено? — тихо попита Милър.
О’Донъл погледна към по-младия мъж. Той знаеше защо беше съставен планът и го смяташе за добър и ефективен. Именно в дързостта му се криеше неговото великолепие. Но Шон беше допуснал лични чувства да повлияят на преценките му. Това не беше много добре.
Обърна се към прозореца. Френската провинция на девет хиляди метра под самолета беше тъмна. Всичките онези мирни хора спят по домовете си спокойни и сигурни. Летяха с късен, почти празен самолет. Стюардесата спеше няколко реда по-назад и наоколо нямаше никой, който да чуе какво си говорят. Виенето на реактивните двигатели би обезвредило всякакви подслушващи устройства, а и те много внимателно прикриха следите си. Първият им полет беше до Букурещ, след това до Прага, Париж, а сега летяха към дома си в Ирландия. Имаха само френски входни визи. О’Донъл беше дотам предпазлив, че дори си водеше записки от фиктивните делови срещи във Франция. Сигурен беше, че ще минат през митницата без проблеми. Беше късно, а и чиновниците от службата за паспортни проверки трябваше да си тръгват от работа след кацането на този самолет.