Патриотични игри
- Автор: Кланси Том
- Серия: ryanverse #2
- Язык: болгарский
- Переводчик: Венцислав Градинаров
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Патриотични игри». Краткое содержание книги:
Шон имаше съвсем нов паспорт, разбира се, с печати само от последното летище. Очите му сега бяха кафяви, защото си беше поставил някакви контактни лещи, косата му беше е различен цвят, сресана по нов начин, добре оформената му брада напълно променяше формата на лицето му. Шон мразеше брадата, защото го сърбеше. О’Донъл се усмихна с лице към тъмнината навън. Е, ще трябва да свикне е това.
Шон не каза нищо. Облегна се и се престори, че чете списанието, което намери в джоба на седалката. Преструваше се, че е спокоен, и това радваше шефа му. Младежът беше преминал с хъс опреснителния курс на обучение — свали излишното тегло, запозна се с оръжията, разговаряше с офицери от разузнаването на други светлокожи нации и слушаше коментарите им за провалилата се операция в Лондон. Тези „приятели“ бяха изключили фактора късмет и изтъкваха, че е била необходима още една кола, за да се осигури успех. Шон прояви учтивост — през цялото време мълча и слуша. А сега чакаше решението за предложената от него операция. Вероятно младежът беше научил някои неща в опя английски затвор.
„Да.“
Райън подписа формуляра, с което потвърди получаването на количката с информация. Отново се намираше в малката си канцеларийка, в която беше работил миналото лято. Стаята, без прозорци, с размерите на гардероб, се намираше на третия етаж и главната сграда на ЦРУ. Бюрото беше от най-малките, които се произвеждаха за канцеларии — направено в работилницата на някой федерален затвор, а въртящият се стол — евтин. Шикозна обстановка според разбиранията на ЦРУ.
Куриерът натрупа документите в края на бюрото на Райън и изтика количката от стаята. Джек започна работа. Свали капака от стиропорната чаша с кафе, купено от барчето зад ъгъла, изсипа цялото пакетче сметана и две пликчета захар и ги разбърка е молива, както обикновено. Този негов навик жена му ненавиждаше.
Купчината беше висока около двадесет сантиметра. Папките се намираха в големи пликове и на всеки от тях беше отпечатан код от букви и цифри. Папките, които извади от най-горния плик, имаха червена лента, за да се знае, че съдържат важни документи — означенията бяха направени така, че да бъдат забелязвани, да изпъкват. Папки като тази трябваше да бъдат заключвани в сигурни сейфове всяка вечер, да не остават по бюрата, където някой може да ги види. Листата във всяка папка бяха номерирани и прикачени с щипки. Корицата на първата папка носеше кодовата си дума, ясно напечатана върху хартиен етикет: ВЯРНОСТ. Райън знаеше, че кодовите думи се даваха произволно от компютър, и се чудеше колко подобни имена и папки има тук и дали речникът на английския език в паметта на компютъра е сериозно изчерпан поради елиминирането на думи за хилядите секретни папки, които се намираха в шкафовете по цялата сграда. Поколеба се за момент, преди да я отвори, сякаш, ако направеше това, окончателно ще се обрече на ЦРУ, сякаш първата стъпка още не беше направена…
„Достатъчно“ — каза си той и отвори папката. Това беше първият официален доклад за АОЪ отпреди година.
На етикета пишеше: „Армията за освобождение на Ълстър — Генезис на една аномалия“
Аномалия. Райън си припомни, че Мъри беше използвал точно тази дума. В първия параграф на доклада се казваше е обезоръжаваща искреност, че информацията, съдържаща се в следващите тридесет страници, е по-скоро разсъждение, отколкото факт, базирана е главно на данни, получени от осъдени членове на ИРА — най-вече от това, което са отрекли. „Това не беше наша операция“ — бяха отговорили някои от тях, заловени за нещо друго. Райън се намръщи. Това не можеше да се смята за най-надеждна информация. Но двамата автори на доклада бяха свършили прекрасна работа с препратките в текста. Най-невероятната история, дочута от четири различни източника, се променяше в нещо друго. Това беше абсолютно вярно, особено като се има предвид, че хората в ИРА бяха професионалисти. Джек знаеше от миналогодишните си изследвания, че Извънредното крило на ИРА е отлично организирано. То беше като всяка разузнавателна служба. С изключение на шепа хора на върха задачите за всяка конкретна акция се разпределяха по отдели: знаеха се само от хората, които наистина трябваше да ги знаят. Това беше принцип във всяка разузнавателна агенция.