Печатът

Следователно в случая на абат Моранди, както в този на синьор дьо Муре — разсъждавах аз, докато подреждах изчетканите дрехи на стола — отровата е била прикрита под лъжливите одежди на някаква болест.

— Но нима не са били виновни всички? — възразих аз, увлечен от тъжния разказ.

— Ако се позамислиш, преписвачите бяха преписвали, монасите бяха прикрили доказателствата, астролозите бяха спекулирали със смъртта на папата. А най-вече кардиналите бяха дали благословията си за всичко това. Така че би било несправедливо да не бъдат наказани. Но за целта трябваше да се стигне до присъда — забеляза Стилоне, — която би предизвикала шум. Именно това би било най-малко в полза на папата.

— Значи Урбан VIII не е починал през онази година?

— Не, съвсем не. Моранди беше сбъркал изцяло предсказанията си.

— А кога умря?

— През 1644 година.

— Но не беше ли именно тази датата, изчислена от отец Висконти, математикът?

— Разбира се — отговори Стилоне. — Стига само абатът на „Санта Праксида“ да се беше вслушал малко по-добре в своя приятел професора, щеше наистина да предскаже смъртта на Урбан VIII. Вместо това предрече своята.

— А какво се случи с астролозите след смъртта на Моранди? — попитах, потиснат от тъжната забележка.

— Ето го списъка на последиците: отричане за Галилей, изгнание за Арголи95, бягство за Кампанела96, клада за Чентини97. Всичко това само в разстояние на няколко години.

На това място Стилоне замълча, като че отделяше минута, за да уважи паметта им.

— И астрологията бе задушена под тежестта на папските були — завърши той.

— Но ако Моранди беше разбрал, че наближава краят му, щеше ли да успее да го избегне някак? — попитах, отдавна забравил скритите намерения, с които бях подбудил разказа на Стилоне Приазо.

— Питаш ме дали може да се възпре предначертаното от звездите. Труден въпрос! Един свещеник доминиканец, Томазо Кампанела, човек с много познания и с извисен дух, написа De Fato Siderali vitando98, в която именно учи как да се избегне предначертаният от звездите път. Кампанела обаче всъщност се стреми да поясни, че в изключителни случаи няма път за бягство, дори и за самите астролози.

— Как така, значи дори този, който разчита звездите не е по-добре от другите? Значи човек не може да се противопоставя на волята на звездите! — извиках, разтърсен от трепет.

— Може би да. А може би не — усмихна се тайнствено Стилоне Приазо.

— Но защо тогава Нашият Господ е дошъл на земята. Ако силата на небесните сфери се простира над всичко — треперех, докато слушах самия себе си да говоря така, — значи не съществува и Спасението.

— Какво ще кажеш, ако ти разкажа, че дори и на Нашия Спасител — изсмя се Стилоне Приазо без никакво притеснение, — е бил предначертан земния път?

И той ми обясни, че първоначално на съставянето на хороскопа на Нашия Спасител се посветили цели тълпи учени със славни имена като Албертус Магнус99, Пиер д’Ели100 или Албумазар101. После с това богохулно занимание се заели все по-низши умове — между тях все пак забележителният Джироламо Кардано, но и неколцина незначителни провинциални прелати.