Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Печатът - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Печатът

Электронная книга - «Печатът». Краткое содержание книги:

Рита Моналди завършва класическа филология и специализира история на религиите, Франческо Сорти е специалист по музиката на XVII век. За да напишат своя бестселър, те отделят десет години за проучвания, довели до разкриването на една от най-ревниво пазените тайни в историята на човечеството.
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.
1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 291
Перейти на страницу:

— Убит!

— Е, смъртта бе установена от един от неговите монаси, който не изрази съмнения: невидял „никакъв знак за злосторничество“ и мъртвият „се разпознава, че е умрял от естествена смърт, сиреч от треска и това аз добре го знам, понеже все съм бил негов помощник, докато беше в затвора“. Монахът казал освен това, че през изминалите дни абатът е бил болен.

Шест дни по-късно, лекарят на затвора „Тор ди Нона“ представил своя доклад — Моранди е починал след двадесетдневно боледуване. Първоначално е имал шестдневна треска, която се е влошила впоследствие и накрая се оказала смъртоносна. „Нито имам, нито ми се е представил повод да имам, подозрение за отрова“ удостоверява лекарят, подкрепен и от двама други колеги. Всички премълчават обаче, че два дни по-рано починал, след подобни симптоми, друг затворник, задържан заедно с Моранди, с когото си поделили някакъв сладкиш с неясен произход. Слуховете и подозренията за отравяне се носели, настоятелни и неукротими, в продължение на месеци.

Но каква полза от това? Отец Моранди бил мъртъв, понасяйки сам ужасната тежест на греховете на целия папски двор. С голямо облекчение, непредпазливо повдигнатото було, отново било спуснато възможно най-бързо.

Със собственоръчно написана папска наредба Урбан VIII заповядал на съдията да преустанови процеса, осигурявайки имунитет на преписваните, астролозите и монасите. Наредил също да не се предприемат евентуални бъдещи съдебни действия срещу тях.

Стилоне Приазо замълча и ме погледна. Беше се подсушил и се вмъкна в леглото, очаквайки в пълна тишина моята реакция на историята.

Следователно в случая на абат Моранди, както в този на синьор дьо Муре — разсъждавах аз, докато подреждах изчетканите дрехи на стола — отровата е била прикрита под лъжливите одежди на някаква болест.

— Но нима не са били виновни всички? — възразих аз, увлечен от тъжния разказ.

— Ако се позамислиш, преписвачите бяха преписвали, монасите бяха прикрили доказателствата, астролозите бяха спекулирали със смъртта на папата. А най-вече кардиналите бяха дали благословията си за всичко това. Така че би било несправедливо да не бъдат наказани. Но за целта трябваше да се стигне до присъда — забеляза Стилоне, — която би предизвикала шум. Именно това би било най-малко в полза на папата.

— Значи Урбан VIII не е починал през онази година?

— Не, съвсем не. Моранди беше сбъркал изцяло предсказанията си.

— А кога умря?

— През 1644 година.

— Но не беше ли именно тази датата, изчислена от отец Висконти, математикът?

— Разбира се — отговори Стилоне. — Стига само абатът на „Санта Праксида“ да се беше вслушал малко по-добре в своя приятел професора, щеше наистина да предскаже смъртта на Урбан VIII. Вместо това предрече своята.

— А какво се случи с астролозите след смъртта на Моранди? — попитах, потиснат от тъжната забележка.

— Ето го списъка на последиците: отричане за Галилей, изгнание за Арголи95, бягство за Кампанела96, клада за Чентини97. Всичко това само в разстояние на няколко години.

На това място Стилоне замълча, като че отделяше минута, за да уважи паметта им.

— И астрологията бе задушена под тежестта на папските були — завърши той.

— Но ако Моранди беше разбрал, че наближава краят му, щеше ли да успее да го избегне някак? — попитах, отдавна забравил скритите намерения, с които бях подбудил разказа на Стилоне Приазо.

— Питаш ме дали може да се възпре предначертаното от звездите. Труден въпрос! Един свещеник доминиканец, Томазо Кампанела, човек с много познания и с извисен дух, написа De Fato Siderali vitando98, в която именно учи как да се избегне предначертаният от звездите път. Кампанела обаче всъщност се стреми да поясни, че в изключителни случаи няма път за бягство, дори и за самите астролози.

— Как така, значи дори този, който разчита звездите не е по-добре от другите? Значи човек не може да се противопоставя на волята на звездите! — извиках, разтърсен от трепет.

— Може би да. А може би не — усмихна се тайнствено Стилоне Приазо.

— Но защо тогава Нашият Господ е дошъл на земята. Ако силата на небесните сфери се простира над всичко — треперех, докато слушах самия себе си да говоря така, — значи не съществува и Спасението.

— Какво ще кажеш, ако ти разкажа, че дори и на Нашия Спасител — изсмя се Стилоне Приазо без никакво притеснение, — е бил предначертан земния път?

И той ми обясни, че първоначално на съставянето на хороскопа на Нашия Спасител се посветили цели тълпи учени със славни имена като Албертус Магнус99, Пиер д’Ели100 или Албумазар101. После с това богохулно занимание се заели все по-низши умове — между тях все пак забележителният Джироламо Кардано, но и неколцина незначителни провинциални прелати.

вернуться

95

Андреа Арголи (1568?-1657 г.) — италиански астролог, астроном и математик, баща на поета Джовани Арголи, който също се занимавал с астрология и математика. — (Бел.ред.)

вернуться

96

Доминиканецът Томазо Кампанела (1568–1659 г.) е бил обвиняван, освен в ерес, и в магьосничество. Съвременните оценки на живота и личността му са много противоречиви. Занимавал се е с астрология, медицина и математика. Писал е философски и астрологически трактати, но поради политическия си характер утопичното му произведение „Градът на слънцето“ е най-добре известно. — (Бел.ред.)

вернуться

97

Джачиншо Чентини — племенник на кардинал д’Асколи, чул предсказанието на някакъв шарлатанин, че чичо му ще наследи властващия папа Урбан VIII. Неблагоразумният млад човек се опитал да ускори смъртта на папата с помощта на всевъзможни окултни церемонии. Опитите му били разкрити и Чентини бил екзекутиран на 22 април 1634 г. — (Бел.ред.)

вернуться

98

За избягването на звездната съдба, (лат.) — (Бел.прев.)

вернуться

99

Албертус Магнус (1193–1280 г.) — доминикански свещеник, прочут с универсалните си познания, застъпник на идеята, че религията и науката трябва да се допълват, а не да се противопоставят. Считан за най-великия немски философ и теолог на Средновековието, първи прилага философията на Аристотел към християнската доктрина. Провъзгласен за блажен през 1622 г. Канонизиран през 1931 г. — (Бел.ред.)

вернуться

100

Пиер д’Ели (1350-142? г.) — френски теолог и философ, епископ, впоследствие кардинал. В някои от трактатите си поддържа теорията, че епископите и свещениците получават правата си пряко от Бога, а не чрез посредничеството на папата, че папата не е недосегаем от присъдата на общия църковен събор, че нито папата, нито общият църковен събор са непогрешими, а непогрешимостта е качество единствено на Църквата като общо понятие. — (Бел.ред.)

вернуться

101

Албумазар — водещ астролог на ислямския свят, известен най-вече с теорията си че светът, създаден при засичането на седемте планети в първия градус на Овена, ще свърши при подобно засичане в последния градус на Рибите. — (Бел.ред.)

1 ... 109 110 111 112 113 114 115 116 117 ... 291
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)