Печатът
- Автор: Сорти Франческо, Мональди Рита
- Серия: Ато Мелани #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Хаджитанев-младши
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Печатът». Краткое содержание книги:
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.
Макар и с известни усилия (включително и поради високопарните препратки към големи имена от астрологическата наука), успях да разбера. И отново ме полазиха тръпки. В действителност, в предсказанието за откриването на едно тайно съкровище и за отприщването на подземните огньове и земетресенията с ужас и страх за човешкия род, разпознах без сянка на съмнение най-скорошните събития, разиграли се „При оръженосеца“.
Какво беше „тайното съкровище“, което щеше да излезе на бял свят през първите дни на месеца, ако не загадъчните писма, скрити в кабинета на Колбер и отмъкнати от Ато малко преди смъртта на министъра, настъпила именно на 6-ти септември? Всичко изглеждаше от ясно по-ясно и ужасяващо в своята неоспоримост. Освен това датата на кончината на Колбер, който със сигурност не беше умрял млад, съвпадаше със заплахите за живота на старите, за които говореше вестника.
„Земетресенията и подземните огньове“ също ми бяха добре познати. Не можех да не мисля за грохота, който в началото на месеца чухме да идва от килера. Ужасният тътен ни бе накарал да се уплашим от настъпването на някое земетресение, докато за късмет беше оставил след себе си само една пукнатина в стената на стълбите на първия етаж. Но едва се разминахме с това Пелегрино да не получи удар.
А какво да кажа за „голямата смъртност посредством сражения и нападенията на градове“, както бяха предвидили „Али и Леополд Австриеца“? Кой не би разпознал в това битката срещу Турчина и обсадата на Виена? Самите имена на двамата големи астролози смущаващо извикваха в мисълта австрийския император Леополд и следовниците на Мохамед. Обхвана ме ужас, не посмях да продължа да чета по-нататък и веднага се върнах на предишните страници. Спрях се на месец юли, където, както и очаквах, се предвиждаше османското настъпление и началото на обсадата:
Слънцето в десети дом означава… подчинение на народи, републики и на близки земи на един по-могъщ, граничещ с тях, и така казва Али…
Точно в този миг на вратата ми почука Кристофано.
Скрих астрологическата брошура под дюшека и излязох, бърз като мълния. Повикването на лекаря беше дошло като един вид освобождение: точността, с която събитията бяха отгатнати от автора на вестника (и най-вече тъжните и зловещите от тях) ме бе потресла.
В кухнята, докато приготвях обяда и същевременно помагах на Кристофано в приготовлението на някои лекове за Бедфорд, продължавах да премислям нещата. Трябваше спешно да разбера: струваше ми се, че по някакъв начин съм затворник на планетите и че животът на всички нас, в „При оръженосеца“, както и във Виена, се гърчеше напразно в една фатална хватка, в една невидима фуния, която щеше да ни изведе там, където може би не искахме да отидем, докато нашите отчаяни и изпълнени с вяра молитви се лутаха в забравата на едно черно и необитаемо небе.
— Какви сенки имаш под очите, момче! Да не би да не си спал през тези нощи? — попита Кристофано. — Много е лошо да се спи малко — ако мисълта и сърцето не спират да будуват, то порите не се отварят и не позволяват да се изпарят соковете, развалени от тегобите на деня.
Признах, че, да, всъщност не спях достатъчно. Тогава Кристофано ме предупреди, че той не можел да се справи сам без моите услуги, и особено сега, когато с моя помощ най-накрая успяваше да поддържа наемателите в добро здраве. И наистина, добави той, за да ми даде кураж, всички до един бяха похвалили моята работа като негов помощник.
Лекарят очевидно бе в неведение относно факта, че все още не бях приложил никакво лечение нито на Помпео Дулчибени, нито на младия Девизе, нито на Стилоне Приазо, с когото на всичкото отгоре бях прекарал почти цяла нощ. И че следователно поне здравето на тези трима наематели се дължеше на майката природа, а не на неговите лекове.
Кристофано обаче възнамеряваше да стори още нещо — канеше се да ми приготви лек за сън.
— Изпитан е в цяла Европа, и то хиляди пъти. Помага на съня и на по-голямата част от вътрешните болести на тялото, като освен това пропъжда почти всички видове болежки. Ако реша сега да ти разкажа чудесата, които съм сторил с него, няма да ми повярваш изобщо увери ме тосканецът. — Нарича се liquor magniis или магниликоре и се приготвя също във Венеция, в аптеката при „Мечката“, на площад „Санта Мария Формоза“. Приготовлението е доста дълго, но може да бъде завършено само през месец септември.
И с усмивка извади от торбите си, чието съдържание вече бе заело кухненската маса, и един странен глинен съд.
— Приготовлението на магниликоре започва напролет, като се сгреят двайсет либри обикновен зехтин с две либри отлежало бяло вино…