Печатът

— Интересувате се от алхимия и хороскопи? — попитах, впечатлен от тези заглавия с тъмен и неясен смисъл.

— О, не — извика Стилоне, обръщайки се внезапно. — Просто са написани в рима и ги разглеждах, за да почерпя някакво вдъхновение. Знаеш, че съм поет, нали?

— Ах, да — престорих се, че му вярвам, докато започвах с четкането. — Пък и астрологията, ако не греша, без туй е забранена.

— Не е точно така — отвърна раздразнен. — Забранена е само предсказателната астрология.

За да не събудя подозрение, се престорих на напълно бос в материята и така Стилоне Приазо, докато си бършеше енергично главата, ми повтори с маниери на учен онова, което вече бях чул от Ато.

— Накрая, преди около половин век — завърши той — папа Урбан VIII, точно по средата на управлението си, излял цялата си ярост срещу астролозите предсказатели, след като в продължение на трийсетина годините се бяха радвали на все по-голяма толерантност и даже на престиж, и то дори сред кардинали, принцове и прелати, търсещи предсказания за сигурен късмет. Беше като земетресение — и то толкова силно, че и до днес този, който чете съдбата по звездите, се излага на сериозни рискове.

— Жалко, сега щеше да ни е от голяма полза да знаем как ще свърши карантината „При оръженосеца“ — дали ще умрем в някой лазарет или ще излезем живи и свободни — провокирах го аз.

Стилоне Приазо не отговори.

— С помощта на някой астролог вероятно бихме могли да разберем също така дали синьор дьо Муре е умрял от чума или е бил отровен, както твърди Кристофано — опитах отново. — Така ще можем да се опазим от възможните бъдещи посегателства на убиеца.

— Забрави това. Отровата, повече от което и да било смъртоносно оръжие, е недостъпна за зоркото око на звездите. Тя е по-силна от всеки опит за гадание и предвиждане — ако трябва да убия някого, бих избрал именно отрова, за да изляза чист от цялата работа.

Пребледнях, като чух тези думи. Стори ми се, че долових в тях потвърждение на подозренията ми.

Астролози и отрова: незабавно си спомних разговора за отровите, които водиха нашите наематели около трупа на бедния синьор дьо Муре същата вечер, когато ни заключиха. Не беше ли станало дума именно за факта, че специалисти в приготовлението на отровни отвари са именно астролозите и парфюмеристите? А Стилоне Приазо, помислих си разтреперан, беше вестникар и астролог, както абат Мелани съвсем наскоро бе разкрил.

— Наистина ли? — реагирах, като изиграх най-невинен интерес. — Може би вече знаете за смъртни случаи, в които се подозира отрова и които не е било възможно да се предвидят по звездите?

— Да вземем за пример един от всичките: абат Моранди — заяви Стилоне. — Беше най-нашумелият случай.

— Кой е абат Моранди? — попитах, прикривайки с усилие тревогата си.

— Свещеник, но преди всичко най-големият астролог в Рим — отговори той като по учебник.

— Как е възможно, свещеник-астролог? — отвърнах с явно недоумение.