Печатът
- Автор: Сорти Франческо, Мональди Рита
- Серия: Ато Мелани #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Хаджитанев-младши
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Печатът». Краткое содержание книги:
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.
— И какво толкова се чете в хороскопа на Иисус?
— Не малко, вярвай ми. Разположението на неговите звезди е едно от най-изключителните. Според Джордано Кардано, ярката звезда, която се явява при раждането му, всъщност обозначава вечния блясък на неговата слава; Юпитер обозначава способността му да направлява по прекрасен начин, да бъде правдив и смирен; житният клас, с който изобразяват знака на Девата, дарява благородство, красноречие и пророчески способности; накрая асцендентът, който свързва Везните от осмата и деветата сфера, и точката на есенното равноденствие, придава на цялата картина божествена уникалност. Според Кампанела обаче звездната карта на Месията в крайна сметка не е толкова изключителна, както си мислят другите. Защото според Кампанела още по-изключителен бил, собственият му хороскоп.
— Собственият му хороскоп? Кампанела се е поставял над Христос?
— В общи линии. Инквизицията го обвини, че се представя за месия, тъй като, твърдеше, че при неговото раждане имало същото особено подреждане на планетите като в момента на раждането на Иисус.
— Основателно ли беше обвинението?
— И да, и не. Беше лъжливо, защото Кампанела, доколкото знам, никога не се бе обявявал за пророк. Отчасти бе вярно, защото той бе допуснал грешката да се изпусне, също и в затвора, че присъствието на седем планети в асцендента (много крале и императори не са имали повече от три) било нещо до такава степен изключително, че, както го бяха уверили някои еврейски и немски астролози, съвсем скоро той щеше да постигне власт над света. Малко дръзко предсказание, не мислиш ли?
— И как свърши всичко?
— По начин, доста различен от очакванията на Кампанела. Той прекара дълги години в затвора заради твърденията си. Именно Урбан VIII облекчи затворничеството му, за да си послужи с неговите астрологически умения. Всъщност по онова време вече се разпространяваха предсказанията на абат Моранди за наближаващата му смърт и папата се страхуваше.
— Значи Урбан VIII също е вярвал в астрологията, на която толкова се е противопоставял!
— Но разбира се! Вече ти казах, че всички, ама наистина всички, във всяка епоха са отдавали дължимото на мадам Астрология — изсмя се пак Стилоне Приазо. — Дори Галилей, когато е имал нужда от пари, е падал дотам да изчисли някой и друг хороскоп.
Папа Барберини, подхвана той отново, когато предсказанието за смъртта му започнало да се предава от уста на уста, паднал в плен на най-ужасяващи страхове. Докато публично показвал пренебрежение към предсказанията на абат Моранди, той повикал тайно Кампанела, молейки го разтреперан да предотврати заплахата. Доминиканецът се представил, както могъл: препоръчал разпръскването на ароматни есенции и парфюми срещу зловредните изпарения, карал паната да носи бели дрехи, които трябвало да предотвратят въздействието на затъмненията, палел факли, които символизирали седемте планети и така нататък.
— В началото късметът сякаш беше на страната на Кампанела. Опасността бе избегната и, след смъртта на Моранди, доминиканецът най-накрая щеше да се радва на папската признателност. Обаче неговата лоша звезда му нанесе нов удар: някой го предаде и така, поне в това, Кампанела стана равен на Иисус Христос. Без знанието му във Франция, на доверения му печатар, бе изпратен един негов таен ръкопис — De Fato Siderali vitando. Предателите бяха двама доминиканци, пламнали от завист поради слуховете, според които техният събрат бил стигнал до длъжността на съветник на Светата инквизиция. Френският печатар паднал в капана — повярвал, че Кампанела (който през последните години бе прекарал повече време в затвора, отколкото на свобода) не е успял да приложи към краткия трактат някакво придружително писмо. De Fato Siderali Vitando беше публикуван.
— Но този „De Fato Siderali Vitando“ не е ли книгата, която обяснява как да се избягват зловредните въздействия на звездите?
— Именно, и за Кампанела това беше поредната катастрофа. В книгата бяха подробно описани отклоняващите практики, на които Кампанела беше подложил папата. Церемонии, за които от доста време се носеха слухове из Рим и за които никой не разполагаше с доказателства, но които, според мнозина, бяха прикритие за демонични ритуали. De Fato изглежда бе изфабрикуван с единствената цел да подрони престижа на Светия Престол. За да успокои скандала и папския гняв, Кампанела трябваше с невероятна бързина да подготви друга книжка, в която се опитваше да покаже, че подобни ритуали не бяха нито израз на суеверие, нито дело на Сатаната, а се обяснявали според критериите на натуралистката философия и опита на сетивата. Накрая обаче се наложи доминиканецът да избяга във Франция, където намери подслон от преследванията и можеше да преподава в Сорбоната. Дори кралицата го помоли да изчисли хороскопа на току-що родения дофин.