Печатът
- Автор: Сорти Франческо, Мональди Рита
- Серия: Ато Мелани #1
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христо Хаджитанев-младши
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Печатът». Краткое содержание книги:
Септември 1683 година. Турците са пред вратите на Виена. Съдбата на християнска Европа зависи от изхода на обсадата. Над Рим, сърцето на християнския свят, града, приютил Светия престол, е надвиснала заплаха от чума.
Един от гостите на странноприемницата „При оръженосеца“ умира при неизяснени обстоятелства. Обявена е карантина, вратите на странноприемницата са заковани от градските стражи, и постоянните й обитатели — хора от всякакви възрасти, с най-различен произход и професии, се превръщат в затворници. Един от посетителите, абат Мелани — таен агент на крал Луи XIV, се заема да изясни множеството загадки, в които са замесени по някакъв начин обитателите на странноприемницата. От какво е починал възрастният французин — от чума или от отрова? И кой е той всъщност? Какви сенки от миналото укриват останалите обитатели?
Абат Мелани тръгва по следите на една страшна тайна — през катакомбите на Рим, забранени астрологически печатници и кабинети на алхимици. Младият прислужник в странноприемницата става помощник на абата в неговите издирвания — така пред очите на наивното момче се разкрива драматичната тайна история на седемнайсети век, коварствата и интригите в кралските дворове на Европа. Пороците, омразата и амбицията на политиците се преплитат в пъстра картина на епохата — с търсенията на възвишени духове, с красотата на бароковата музика, с изяществото на литературата и поезията, въплътила надеждите и страховете на хората от онова преломно столетие.
Дълбокоуважаемият адвокат Теодоро Амайден — продължи Стилоне Приазо не без ирония — от дълго време правен съветник на манастира „Света Праксида“, се притекъл на помощ на папата. Няколко дни след ареста на Моранди, Амайден се отправил към книжарница „Ла Луна“ на площад „Паскуино“ и с най-невинното изражение на света, уж без да иска, се изтървал в присъствието на доста хора, че при претърсването не било намерено нищо, само защото монасите били проникнали навреме в кабинета през един таен проход, в който се влизало, като се извадели гвоздеите от един дървен капак (който адвокатът описал в подробности); били изнесли всичките писания, които можели да злепоставят абата, и изгорили някои, а други скрили. Това обстоятелство, добавил адвокатът, му било разкрито от един прислужник на Моранди. След като оставил събеседниците си поразени от тези разкрития и най-вече от непредпазливото им обсъждане, Амайден спокойно си отишъл вкъщи.
Новината, разбира се, достигнала веднага до съдията, който наредил да бъдат арестувани всичките дванайсет монаси от „Света Праксида“ и повикал Амайден.
— Тази адвокатска змия — изсъска Стилоне с отвращение — имал дяволската наглост да потвърди на разпита, че е оповестил публично тайната за дървения капак: — Два дни след арестуването на абат Моранди, Алесандро, слуга при гореспоменатия абат, ми рече, че отците разчистили кабинета и, вземайки писанията, ги изгорили. Рече ми още с изражение радостно, че съдът не ще да намери никакво доказателство срещу абата, защото нямало вече нищо, че били всичките писания предадени на огън — каза Стилоне, говорейки носово, за да имитира произношението на адвоката-предател.
Това било краят. Скоро след това всички монаси признали и накрая самият Моранди потвърдил, че е работил върху хороскопа на папата и че е упражнявал вестникарския занаят. Притиснат от въпросите на съдията, издал даже имената на колеги и приятели, които на свой ред вкарали други в капана.
— И така приключил процесът — казах аз.
— Точно обратното — отвърна Стилоне, — именно тук нещата започнали да се усложняват.
При обвиненията в съучастие рискували да излязат на бял свят много неудобни имена: преди всичко кардинали, наред с техните лични секретари и сътрудници, които, като разбрали предсказанието за близката смърт на Урбан VIII, се били допитали до звездите за потвърждения относно възможността си да се доберат до папската тиара. Още при първия разпит, Моранди подхвърлил на своите обвинители едно-две високопоставени имена: една книжка със сатири, която бил получил от секретаря на Консисторията93 и трябвало да е преминала и през ръцете на иконома на Свещения ватикански дворец; а една реч под формата на писмо, описваща предначертания от звездите живот на папата, бил дал на библиотекаря на негово високопреосвещенство кардинал де Медичи. Тази реч я бил преписал от отец Рафаело Висконти и била прочетена също така от кардинала племенник Антонио Барберини…
Папата веднага разбрал какво се очертавало на хоризонта: скандал, който щял да опозори цялата Консистория, а на първо място собствената му фамилия. Ето защо Урбан VIII веднага взел мерки, като наредил имената на понтифекси, кардинали, прелати и дори на някои светски лица да бъдат пропускани в протоколите и обозначавани с цифра отстрани, или просто оставяни като бели петна в текста. Лично негово щяло да бъде решението дали те да бъдат написани или не.
Когато протоколите от разпитите преминавали допустимата граница, се появявали тези omissis94, пожелани от папата: „Познавам мнозина, които разбират от астрология. Винченцо Ботели ми бе учител. Той ми рече, че мнозина в двореца разбирали от астрология, като кардиналите ***, *** и ***, и после ***, ***, *** и още *** и ***“
— Изобщо, кардинали колкото щеш — възкликна Стилоне. — Съдията, докато слушал разтреперан тези всеизвестни имена, съзнавал отлично, че този астрологически пазар се разигравал за сметка на същите тези облечени в пурпур господа, които рискували, ако слугите им изпуснеха някоя и друга думичка в повече, да се покрият с безчестие. И тогава всеки, който е хранил надежди да бъде избран един ден за папа, се прощава с амбициите си.
— И как свърши всичко? — попитах, нетърпелив да чуя какво общо има цялата тази история с отровата.
— О, за това имаше грижа… провидението — отговори Приазо с многозначително изражение. — На 7 ноември 1630 абат Моранди беше намерен мъртъв в килията си, легнал по гръб, със скромното расо и сандалите, които беше носил през целия си живот.
93
Заседание на кардиналите под председателството на папата. — (Бел.ред.)
94
пропуски (лат.) — (Бел.прев.)