Гай-джин (Част II)

— Съжалявам, господине Макфей — намеси се Варгас, — но те искат лично да разговарят с тай-пана. Изглежда, че няма нужда от преводач — те са си намерили някой, който говори английски.

— Твърде опасно е, тай-пан.

— Да, но не бива да пропускаме такава добра възможност, Джейми. Никой от нас не е получавал подобно предложение. Ако можем да сключим такава сделка, И то тайно — още по-добре, ще сме направили огромна крачка напред. Какви са условията, Варгас?

— Не казаха, тай-пан.

— Няма значение. Приеми поканата им и ще се срещнем колкото е възможно по-скоро. Едно условие: ще взема и господин Макфей. Джейми, ще идем с корабче, уреди паланкин за мен в Канагава.

Срещата стана набързо и бе неблагоприятно недвусмислена. Двама самураи. Единият се нарече Уатанабе, говореше смесица от английски и американски жаргон, с американски акцент:

„Господарят Ота иска двама златотърсачи. Специалисти. Могат да обиколят земите му навсякъде — ще имат водачи. Да нямат оръжие. Той гарантира безопасност при работа, дава им хубава суха къща, храна, ще имат саке колкото им душа иска, и жени, за да се забавляват. Едногодишен договор. Вие ще задържите половината злато, което намерят, трябва да ги снабдите безплатно с всички миньорски приспособления и с надзиратели, за да обучат неговите хора, ако направят удар.

Вие ще ръководите продажбата. Ако успеете, той ще поднови договора за втора година и трета, и повече — стига Търговска къща да играе честно. Съгласен?

— Те само злато ли трябва да търсят?

— Разбира се, злато. Господарят Ота казва, че има малка мина, може би по-наблизо, а? Вие ръководите продажбите. Мъжете трябва да са опитни, да са били в Калифорния или в австралийските полета. Съгласен?

— Добре. Ще е нужно време да намерим такива хора.

— Колко?

— Две седмици, ако има в Колонията; шест месеца, ако се наложи да ги докараме от Австралия или Америка.

— Колкото по-скоро, толкова по-добре. После: колко пушки имате за продан тук в момента?

— Пет.

— Господар Ота купува тях и всички пушки за Чошу, които сте уговорили, щом пристигнат. Същата цена.

— Те вече са обещани. Можем да доставим други.

— Господар Ора иска тях — пушките за Чошу, — той иска тях. Плаща същата цена. Всички пушки за Чошу, разбираш? И всички, които можеш да получиш. В Нипон ти ги продаваш само на него, само на него, разбираш? Също и с оръдията и корабите — всички, които можеш да доставиш. Той плаща в злато. Колко повече намериш, толкова повече твое.“

Нито на Малкълм Струан, нито на Макфей се удаде да променят позицията на мъжа по някакъв начин. Накрая Струан се бе съгласил и те си уговориха нова среща след месец, когато трябваше да представи истински договор, точно определящ задълженията им, а също досиета на двамата мъже. След като самураите си тръгнаха, Малкълм и Джейми се поздравиха.

— Джейми, ще ги намериш в Пияния град. За Бога, бързай и бъди предпазлив — да не разбере Норбърт.

— Остави всичко на мен.

След няколко дни Макфей бе намерил двама квалифицирани мъже, един американец и един корнуелски миньор от калаените мини; и двамата бяха работили в златните полета край Сътърс Мил в Калифорния и в находищата на река Андерсън в Австралия. Утре миньорите трябваше да привършат с необходимото им оборудване и да уговорят подробностите на договорите си, а сега Струан и Макфей слушаха ужасени какво говори Норбърт Грейфорт.