Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
— Но, Анжел — бе възразил Малкълм, — ще останем тук само някоя и друга седмица, разноските наистина не са…
Смях и целувка бяха променили намеренията му. „La, започвам да го обичам и ми харесва да постигам своето.“
Анжелик се усмихна и продължи да пише:
„Скъпа Колет, изпълнена съм със сили повече от всякога. Яздя всеки ден — никакви екскурзии извън ограниченията на Колонията, — но обикалям хиподрума с Филип Тайърър, Сетри (Палидар), най-добрия ездач, когото някога съм виждала, понякога с френски и английски кавалерийски офицери и да не забравям горкичкия Малкълм, който се оказа много мил човек, но боя се, че не е ездач. Всички те заминаха преди три дни за Йедо, където Сър Уилям и посланиците ще имат среща с Кабинета на туземците и с техния крал, наречен шогун.
Малкълм се подобрява, но, ох, колко бавно, все още върви трудно, но е великолепен — с изключение на дните за пощата (два пъти месечно), когато се вбесява от всичко и от всички, дори от мен. И то само защото винаги получава писма от майка си (започвам да я мразя), която горчиво се оплаква, че той стои тук и не се връща в Хонконг. Преди три дни беше по-зле от всякога. Пристигна един от клиперите на Търговската къща с ново писмо и устно известие, донесени от капитана, който заяви: «Високо ще оценя, сър, ако се качите на борда веднага, щом разтоварим специалната пратка — имаме заповед да придружим вас и д-р Хоуг до Хонконг най-учтиво…»
Никога не бях чувала такъв остър език, Колет! Мислех, че горкичкият Малкълм ще получи удар. Капитанът изгуби кураж и избяга. Пак умолявах Малкълм да постъпим, както тя иска, но… той само изръмжа: «Ще се върнем, когато реша, за Бога. Не го споменавай повторно!» Йокохама е много отегчителна и наистина ми се ще да се върна в Хонконг и в цивилизацията.
За да минава времето, чета всичко, което ми попадне в ръцете (бях изненадана да открия, че вестниците, освен модата и парижкия живот са наистина доста интересни и ме карат да разбера каква развейпрах съм).
Но трябва да се приготвя за всичките соарета, които ще давам вместо моя съпруг, за да забавлявам знатните му гости, както и техните съпруги. Така че възнамерявам да понауча малко за търговията, опиума, чая, памука и копринените буби… Но човек трябва да бъде предпазлив. Първия път, когато се опитах да заговоря за една статия, отнасяща се до ужасното състояние на френската копринена индустрия (ето защо японските копринени буби са толкова ценени), Малкълм рече: «Не си тревожи хубавата главица с това, Анжел…» Не можах да измъкна нито дума дори заобиколно, всъщност той много се раздразни и когато казах, че компания Струан може да открие фабрика за коприна във Франция… О, най-скъпа ми Колет, жалко, че не си тук, тогава можех да излея сърцето си пред теб — липсваш ми… липсваш ми… липсваш ми…“
Стоманеният писец, втъкнат в кокалена перодръжка, започна да прави петна. Анжелик внимателно го попи и почисти връхчето, възхитена, че е толкова лесно: писецът пак стана като нов. Допреди няколко години се използваше паче перо и тя трябваше да търси специален нож, с който да го подостря и сцепва, та да издържи едва страница-две, докато тези перодръжки „Митчъл“, серийно произведени в Бирмингам, издържаха с дни и пристигаха в различни размери според капризите и почерците.
Зад нея Струан се раздвижи, но не се събуди. „Когато спи, лицето му е приятно — помисли си тя. — Красиво и силно…“
Вратата се отвори и А Со връхлетя вътре:
— Госпожица, лек обяд, иска тук или долу, хей?
Струан се събуди изведнъж.
— Твоята господарка ще яде тук — рязко нареди той на кантонски. — Аз ще обядвам долу, в нашата главна трапезария, и кажи на готвача, че е добре храната да бъде изключителна.
— Да, тай-пан. — А Сок бързо излезе.
— Какво й каза, Малкълм?
— Само, че ще обядваш тук — аз ще бъда долу. Поканил съм Дмитрий, Джейми и Норбърт. — Той погледна силуета й на фона на светлината. — Изглеждаш великолепно.
— Благодаря ти. Бих предпочела да обядвам с вас.
— Съжалявам, ще обсъдим някои дела.
Той се надигна с голямо усилие и тя му подаде двата бастуна. Преди да ги поеме, я прегърна и тя въздъхна в прегръдките му, потискайки гнева си, че остава затворена в клетката — никъде да не ходи, нищо да не върши, само да попише още малко, да почете още малко и да чака. Досадно… досадно… досадно.
Сервитьорът Лун разряза ябълковия сладкиш на четири, постави парчетата върху фини оловни чинии, щедро ги намаза с дебел слой сметана и ги сервира на четиримата мъже.
— Всемогъщи Боже, откъде, по дяволите, я намери? — попита Норбърт Грейфорт, както и Дмитрий със същото благоговение:
— Проклет да съм.