Гай-джин (Част II)

— Целият свят е полудял, друже — каза Норбърт.

— Но от войната се печели, това е факт, за късметлиите. — После добави само за да подразни Струан: — Брок имат цялата хавайска захар, от която се нуждаете, на прилична цена.

— Ще бъде разменена за всичко, което си струва — рече безгрижно Дмитрий. Той знаеше за огромните загуби, които Струан щеше да претърпи заради удара на Тайлър и Морган Брок, но сви рамене. „Аз не участвам в тяхната война. Имам си мои грижи тук. Мили Боже в небесата, как ще свърши това?“ — Войната винаги е зло за хората. По дяволите, разходите ще бъдат огромни — чу ли, че Линкълн е прокарал в Конгреса данък върху доходите, за да продължи войната?

Лъжиците на другите трепнаха.

— Какъв е процентът?

— Три цента на долар — отвърна Дмитрий с погнуса и всички се разсмяха.

— Сигурен ли си?

— Видях го днес в извънредния брой на кораба „Калиф Бел“.

— Три процента? Дяволски късметлия си, Дмитрий — рече Джейми, чинията му бе почти празна. — Аз очаквах петнадесет.

— Ти луд ли си? Ще стане революция.

— Вече почнахте една. Както и да е, три процента е колкото при нас, но вашите са само за три години, това е… чакай малко — Джейми повиши тон, — така обеща Линкълн, закле се, че ще е само за три години според последния „Фриско Кроникъл“, ако Конгресът го одобри. Три години.

— Вярно, но ти познаваш проклетите политици, Джейми, щом веднъж прокарат данък чрез Конгреса или Парламента, никога не го премахват. Трите процента са само началото.

— Тук си прав — започна Норбърт също толкова кисело, после се обърна към Лун: — Да. Ще изям още едно парче с порядъчно количество сметана. Прав си за тези шибани данъци! Проклетият Пит17, негодникът, пръв измисли данък върху доходите, обеща същото и не удържа обещанието си. И Линкълн ще го последва. Политиците навсякъде са лъжци, но Робърт Пийл заслужава да бъде нашибан с камшик.

— Робърт Пийл, същият, който въведе полицията ли, пийлърите18? — попита Дмитрий и си гребна още една лъжица сметана.

— Да, той е. Фантетата бяха добро хрумване — макар идеята да не бе само негова. Бихме могли да се възползваме и тук, няма съмнение, но данък върху доходите? Чудовищно!

Малкълм се обади:

— Пийл беше добър министър-председател. Той… Норбърт умишлено пренебрегна думите му.

— Плащахме проклетия данък само два пъти по време на Наполеоновите войни, съвсем справедливо, но после беше отменен завинаги през 15-а година, веднага след Ватерло, завинаги, за Бога, но тоя задник Пийл го върна през 41-а: седем пенса на лира, три процента, както каза Джейми. И уж само за три години. А после се отметна, както и всички останали негодници след него. Това ще продължи завинаги и залагам двайсетте гвинеи за пукнат грош, че Линкълн също ще се отметне. Загазил си, Дмитрий, друже. Ние също, заради Пийл. Глупав негодник — добави той съзнателно, за да подразни Струан, макар в себе си да бе съгласен с неговата оценка за Пийл.

Доброто настроение на Струан се изпари бързо.

— Бренди, Лун, после затвори вратата!