Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
Отвъд портата пътят се стесняваше в издигната площадка, изпълнена от стрелци, струпани в защитните ниши или до парапетите, високи трийсет фута. Портата бе отворена и водеше до друг ограден двор, оттам — през следващата укрепена порта до още една, явно, за да се повтори лабиринтът от пътеки, който в крайна сметка щеше да ги изведе до централното крило, но всеки натрапник зависеше от милостта на защитниците на върха.
— Ще слезем от конете тук, Сър Уилям — каза Палидар, като отдаде чест. Той беше командир на ескорта. До него вървяха пеша офицерите самураи и сочеха огромна врата, повдигната и отворена.
— Добре. Наясно ли си какво трябва да правиш?
— О, да. Но хич не се надявам, че ще ви защитя или ще си проправим път с бой вън оттук, дори срещу лъковете и стрелите.
— Не възнамерявам да се бием с никого, капитане — усмихна се Сър Уилям. Той се обърна в седлото си и даде сигнал за слизане от конете. — Голям замък, а?
— Никога не съм чел или чувал за такова нещо — рече Палидар разтревожено. — Надминава всичко, което са видели кръстоносците. Пред него огромният замък на Рицарите на св. Джон в Малта изглежда скромен. Добър е за отбрана, не ми се ще да го атакувам.
— И аз смятам същото, Филип! — извика Сър Уилям. — Попитай някой, къде човек може да се изпикае тук?
Тайърър забърза към един от самураите, поклони се учтиво и прошепна въпроса. Мъжът изсумтя и махна към една случайна преграда.
— Има ведра ей там, сър, и май каза, че имало ведро в ъгъла на повечето стаи в случай, че на някого му се доходи.
— Добре. Винаги е най-добре да свършим тая работа преди срещата — както и да е, издръжлив мехур е най-важното предимство за всеки дипломат. След като Сър Уилям и другите посланици се облекчиха, той ги поведе през вратата: Сьоратар, граф Сергеев, Фон Хаймрих, Ван де Тромп, Адамсън и новодошлия с последния пощенски кораб, кмета Фритц Ерлихер от Конфедерацията на Хелвеция — Швейцария, — брадат гигант от тяхната столица Берн, който говореше френски, английски, немски, холандски и множество немски диалекти. Филип Тайърър и Йохан ги следваха плътно, Андре Понсен вървеше редом със Сьоратар.
Приемната зала беше четиридесет квадратни ярда с масивен, великолепно осветен таван, много чиста, добре проветрена с клинообразни процепи вместо прозорци в каменните стени. Невъзмутими самураи стояха строени покрай стените. Две редици от половин дузина столове бяха наредени един срещу друг в далечния край. Много врати. Посрещнаха ги само прислужници. Един натруфено облечен низш чиновник на Бакуфу им махна да заемат столовете без поклони, докато прислужниците внасяха малки подноси и ги покани на холандски:
— Моля, разположете се за чая.
Сър Уилям забеляза, че Йохан е потънал в разговор със своя швейцарски посланик, така че каза раздразнено:
— Филип, попитай този човек къде е Съветът на старейшините, къде са роджу.
Потиснал нервността си и със съзнанието, че всички погледи са вперени в него, и обладан от желание отново да изпъкне, Филип Тайърър се приближи до чиновника и зачака за поклон. Мъжът не се поклони, само се вторачи в него, така че Тайърър каза рязко:
— Какви са тези обноски! Поклони се! Аз съм господар в моята страна и представям тези високопоставени господари!
Мъжът пламна, поклони се ниско и измърмори извиненията си, а Тайърър се почувства изключително, поласкан, че предвидливо е попитал Накама за някои ключови фрази. Той прекъсна чиновника още по-заповеднически:
— Къде са господарите ти, роджу?
— О, толкова съжалявам, извини ме, господарю — запелтечи мъжът. — Те помолиха да почакате тук и да… ъъ… да се освежите.
Тайърър не разбра някои думи, но схвана същността.
— А след освежаването?
— За мен ще бъде чест да ви заведа до мястото на срещата — рече мъжът, с предпазливо сведени очи.