Гай-джин (Част II)

— Тоя негодник ще се съгласи на всичко, само и само да не си усложнява живота, и това няма да е хич добре! — Чертите му се изопнаха. — Уилям е част от проблема. Главното е адмиралът. Нуждаем се от нов адмирал. Това е по-важно от отстраняването на Уилям. Тъкмо той отказва да обстрелва негодниците, както трябва. Той, а не Уилям — за всеки глупак е ясно. — Норбърт допи брендито си и си наля пак. Продължи, като се правеше, че не забелязва как язвителността му разтърси Струан и подразни Макфей. — Отново ви поздравявам за сметаната, но брендито не е на нужната висота. Мога ли да ти изпратя едно буре от нашия „Наполеон“?

Струан се сдържа с усилие.

— Защо не? Може да е по-добро. Твоето решение на нашия проблем по-добро ли е?

— Моето решение е добре известно — каза дрезгаво Норбърт. — Да предадат убийците на Кентърбъри и обезщетението, а ако не се направи нищо, три дни по-късно да изравним Йедо със земята. Колко пъти да повтарям? Но тия идиоти тук не искат да предприемат обикновените репресивни мерки — единственото нещо, което туземците разбират, пък и всеки враг всъщност. А докато флотата не действа, както трябва, всеки от нас тук е изложен на опасност, за Бога!

Настъпи тишина. Макфей се помъчи да не издава мислите си, загрижен, задето Струан си позволява да се сдърпа с този много по-възрастен и по-опитен човек, и натъжен, защото отговорът на Норбърт трябваше да бъде всъщност уводът на Струан; възмути се и че са го държали настрана от истинската причина за срещата, та не бе имал възможност да го посъветва предварително.

— Както и да е, Норбърт, съгласен ли си ти, Дмитрий и тай-панът като представители на мнозинството да се срещнете с Дребосъка Уили веднага, щом се върне?

— За среща — ще се срещнем, но това не означава нищо. — Норбърт отпи още бренди, чувстваше се по-добре от сблъсъка. — Зная какво биха казали г-н Брок, истински тай-пан, и Сър Уилям: Тайлър Брок би казал на доста грубичък англосаксонски, че има нещо гнило в адмирала, а Уилям е надменен негодник, който няма да се промени, че ще се срещне със Станшоп лично, а и той е същият глупак и с първата поща ще пише на нашите приятели, членове на Парламента, да ги направят на нищо. — Докато Норбърт говореше, си запали пура и през дима добави с подигравателен тон: — И той ще рече, макар че нашите приятели са по-могъщи от вашите и ще направят повече от тях, — междувременно на парламента — тази торба, пълна с лайна — ще са му нужни пет-шест месеца; та той ще каже: „Махни си задника от шибания стол, за Бога, има отговорности, трябва да се реши проблемът или аз ще дойда при японците и ще им разбия мутрите.“

Струан усети, че го залива вълна от гняв и скрит страх, което ставаше винаги, щом чуеше името на Тайлър Брок или когато четеше за него във вестниците, или го виждаше по улиците на Хонконг или на надбягванията.

— Значи какъв е отговорът ти?

— Нямам такъв. Ако имах, щях веднага да съм го привел в действие, за Бога. — Норбърт се оригна шумно. — Както твоя таен японец и неговите минни концесии, които никога няма да получиш.