Гай-джин (Част II)
- Автор: Клавелл Джеймс
- Серия: Азиатска сага #6
- Язык: болгарский
- Переводчик: Милена Лилова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Гай-джин (Част II)». Краткое содержание книги:
За свое огромно облекчение Тайърър отново го разбра. Когато преведе на Сър Уилям думите на японеца, усети студена пот по гърба си и разбра, че засега има късмет.
Сър Уилям изсумтя и се наведе напред към останалите:
— По дяволите, ако ще трябва да чакаме, а, господа! Те закъсняват — беше уговорено да се срещнем веднага — по дяволите, не искам да чакам, нито да им пия чая вместо извинение. Добре — каза той и добави с общо одобрение: — Филип, кажи му, ме сме дошли да се срещнем с роджу Искаме това да стане сега. Сега.
— Колко… ъъ… колко строго желаете да се изразя, сър?
— За Бога, Филип, ако исках да бъдеш многословен и дипломатичен, и аз щях да се държа така. Работата на преводача е да превежда точно казаното, а не да го тълкува.
— Големият господар казва: искам да видя роджу сега. Сега!
Чиновникът беше стъписан пред неучтивата рязкост, нечуваното оскърбление и изпадна в пълно недоумение. Неговите инструкции бяха ясни: „Гай-джин трябва да изчакат достатъчно време за «загуба на престижа», около половин свещ, тогава ще ти изпратим разпореждане и ти ще ги придружиш до нас.“ Чиновникът изстреля:
— Разбира се, ще ви заведа веднага, щом се освежите и всичко бъде подготвено за вашето приемане, но, о, толкова съжалявам, това просто в невъзможно за известно време, тъй като техни августейши особи още не са облечени с подходяща премяна, така че не е възможно да изпълня непристойната молба на твоя господар, преводач-сан.
— Моля, кажи го отново, по-бавно — рече нервно Тайърър. Нов поток от японски думи. — Сър Уилям, май казва, че трябва да чакаме.
— А? Защо?
— Моят господар пита защо да чакаме?
Пак японски, който Тайърър не успя да разбере, така че чиновникът мина на холандски и Ерлихер встъпи в разговора, още повече ядосвайки Сър Уилям и останалите. Накрая Ерлихер съобщи:
— Изглежда, Сър Уилям, роджу не са, как да се изразя, а, да, не са съвсем готови, но щом се приготвят, ще бъдем заведени в приемната.
— Моля ви, направо кажете на този… този хубостник да ни заведе там незабавно, че сме дошли навреме, че срещите на високо равнище винаги започват навреме, защото и двете страни имат други важни държавни дела за вършене, както съм обяснявал поне петдесет пъти! И му кажи да побърза!
Ерлихер засия и го преведе прямо и макар чиновникът да се заизвива и в крайна сметка да го удари на молба, поклони се и колкото бе възможно по-бавно ги поведе през една врата по някакъв коридор — като първо проводи пратеник напред да предупреди Съвета за смайващото нахалство на гай-джин.
Нов коридор, а после един самурай разтвори огромни врати, чиновникът падна на колене и се поклони с глава до пода. Четирима мъже в натруфени копринени одежди, с мечове в поясите; седяха на столове в далечния край на приемната върху леко издигната платформа. Столът в средата бе празен. Пред тях на по-ниска платформа — което всички посланици забелязаха тутакси — стояха шест стола за всеки от тях и между двете групи бе коленичил чиновникът преводач. Около стотина самураи бяха коленичили в полукръг с лице към вратата и когато Сър Уилям влезе, всички се поклониха. Четиримата членове на роджу — не. Сър Уилям и останалите, се поклониха учтиво в отговор, после стигнаха подиума и седнаха.
— При никакви обстоятелства посланици на цивилизовани страни не падат на колене и не навеждат главите си до пода — бе казал Сър Уилям, — каквито и да са вашите обичаи, и толкоз!
Филип Тайърър, вече специализиран в поклоните благодарение на Накама, забеляза, че всеки старейшина се поклони като по-висш на по-низш. „Няма значение — помисли си той развълнувано и със страхопочитание, — ние сме в тяхната светая светих. Кога ще пристигне шогунът, за да заеме празния стол? Бил момче? Чудя се как ще изглежда и какво…“
Един старейшина заговори. Сепнат, Тайърър разпозна в него младичкия чиновник от предишната им среща в тяхната Легация, както и нервния, мургав мъж, седнал до него, който бе мълчал тогава, но бе наблюдавал всичко с тесните си очи.
„Защо двама старейшини идват да се срещнат с нас, без да се представят? — попита се той. — Чакай малко, младият чиновник не се ли представи като Томо Уатанабе, да, със сигурност, той каза «младши чиновник, втори клас». Очевидно измислено име. Но защо? Но защо е тоя маскарад?“
Объркан, Тайърър отложи тези въпроси за по-късно и насочи вниманието си към думите на мъжа, не разбираше почти нищо, както предварително го бе предупредил Накама; японецът му бе казал, че вероятно ще се използва дворцова реч, която, както и повечето най-обикновени японски думи и изрази, има различно, често противоположно значение.