Гай-джин (Част II)

„… което означава, че е бил като папа на Британските острови. Той реформирал църквата, изхвърлил грешниците и езическите обичаи, бил е, о, толкова благочестив и мил, особено с жените, доживял чак до осемдесет и осем години и като цяло — чудесен светия на Истинската църква. Ще го чествам със специален ден за постене, а след три дни с празненство!

Отец Лео ми разказа за него. Пфу! Наистина не го харесвам, такъв вонящ (трябва да използвам миризлива топка16 в носната си кърпичка в изповедалнята — като нищо може да припаднеш, скъпа Колет). Миналата неделя се надишах на алкохолни пари и сигурно ще пропусна и тази неделя. Помниш ли как го правехме, когато ходехме на училище. Никога няма да разбера как избягвахме караницата.“

Мислите за Колет, училището и Париж я отвлякоха за миг и тя се загледа през прозореца в океана, тъмносив и бурен от пронизващ вятър, който правеше бели зайчета, те се носеха към брега и заливаха плажа, отдалечен на сто ярда, от другата страна на стъргалото търговски кораб стоеше на котва, безделници товареха или разтоварваха лодки, единственият боен кораб — фрегатата „Пърл“, с подновена мачта и прясно пребоядисана, пушеше при акостирането си, току-що върнала се от Йедо.

Но Анжелик не забеляза нищо от това, очите й бяха зареяни в розовото бъдеще, което въображението й обещаваше. Тук, в нейните покои, беше топло и спокойно, нямаше течение, през прозорците не духаше, огънят искреше в камината, Малкълм Струан дремеше в уюта на висок стол, тапициран с червено кадифе, вестници, писма и фактури лежаха в скута му или разпръснати в краката му. Свързващата врата бе отворена. Нейната врата към коридора беше отключена. Това бе новият им навик. „По-безопасно, е — бяха съгласни и двамата, — достатъчно време ще прекараме насаме в бъдеще.“

Някои дни той пристигаше рано-рано и ръководеше търговията от будоара й до пладне, когато дремваше няколко минути преди обяд, понякога оставаше в собствените си покои, а в някои дни докуцукваше до канторите на долния етаж. Той винаги я уверяваше, че е добре дошла там, но Анжелик знаеше, че го прави само от учтивост. Долният етаж беше мъжко владение. Тя бе доволна, че Малкълм работи — Макфей й бе казал, че откакто „тай-панът пое задълженията си, всички са станали по-прилежни, тайно замисляме големи планове и в компанията ври и кипи…“

Същото ставаше и с Анжелик. Никакъв страх пред утрешния ден. Напротив, девойката очакваше с нетърпение срещата си с Андре вечерта в Легацията. Заедно бяха измислили извинение: тя трябваше да се премести там утре за три дни, докато стаите й бъдат пребоядисани и се ушият новите завеси за прозорците и балдахина, бе избрала коприната от склада на Струан.