Избрани творби (Един живот, новели и разкази)

Тя седеше срещу мъжа си — дребничка, миловидна и хубава, — сгушена в кожите си, и гледаше отчаяно жалката вътрешност на колата.

Нейните съседи, граф и графиня Юбер дьо Бревил, носеха едно от най-старите и най-знатни имена в Нормандия. Графът, стар аристократ с благородна осанка, се стараеше да подчертае с особеностите на своето облекло естествената си прилика с френския крал Анри IV, от когото — съгласно една славна за семейството на графа легенда — била забременяла една жена в Бревил, чийто съпруг бил станал по тоя случай граф и областен управител.

Колега на г. Каре-Ламадон в Генералния съвет, граф Юбер представляваше орлеанската партия в департамента. Историята на неговата женитба с дъщерята на един дребен корабопритежател в Нант бе останала загадъчна. Но тъй като графинята имаше аристократични обноски, уреждаше по-добри приеми от когото и да било и дори минаваше, че е била обичана от един от синовете на крал Луи-Филип, цялата аристокрация я посрещаше добре и нейният салон си оставаше най-добрият в околността — единственият, където се бе запазила някогашната галантност и в който мъчно се проникваше.

Богатството на Бревиловци, състоящо се изцяло от недвижими имоти, докарваше — както се твърдеше — 500 000 ливри доход.

Тия шест личности, заели дъното на колата, представляваха рентиерското, охолно и влиятелно общество — тъй наречените почтени и авторитетни хора, които имат религия и принципи.

По една странна случайност всички жени се бяха настанили на едно и също седалище. Графинята имаше за съседки две калугерки, които премятаха молитвените си броеници, шепнеха многобройни Отче наш и Аве Мария. Едната беше стара, с лице, надупчено от шарка, като че ли е било засегнато в упор от картеч. Другата, твърде измършавяла, имаше красиво, но болезнено лице и гръдна туберкулоза, проядена от оная всепоглъщаща вяра, която създава мъчениците и фанатичните.

Вниманието на всички привличаха един мъж и една жена, които седяха срещу двете монахини.

Мъжът беше Корнюде, добре известният демократ, страшилище за почтените хора. От двадесет години насам той си квасеше голямата рижава брада в бирените чаши на всички демократически кафенета. Той бе прахосал с братята и приятелите си едно доста голямо състояние, което бе останало от баща му, някогашен сладкар — и с нетърпение очакваше установяването на Републиката, за да получи най-сетне мястото, което смяташе, че заслужава след толкова гуляи в чест на Революцията.

На четвърти септември11, вследствие може би на някаква шега, той бе повярвал, че е назначен за префект, но когато пожела да встъпи в длъжност, разсилните, останали да се разпореждат като единствени господари в префектурата, бяха отказали да го признаят и това го бе принудило да се махне оттам.

Кордюне впрочем бе голям добряк, безобиден и услужлив — и се бе заел с необикновена жар да организира отечествената отбрана. Той бе наредил да се изкопаят вълчи ями в полетата, да се изсекат всички млади дървета в съседните гори, да се осеят с клонки всички пътища и при приближаването на неприятеля, доволен от своите приготовления, се бе оттеглил набързо към града. Сега той мислеше, че ще бъде по-полезен в Хавър, гдето щеше да стане необходимо да се строят нови укрепителни работи.