Пръв сред римляните (Част II: Време на поражения)

И така, мога с ръка на сърцето да кажа, че не друг, а аз самият успях да отгледам сестра си Ливия Друза, и то по начин, който да приляга на девойка в нейното положение. Сега тя е на осемнадесет години и е готова за женитба. Тъй както, Квинт Сервилий, съм готов и аз, вече двадесет и три годишен. Знам, че сред римляните е възприето мъжете да дочакат двадесет и петата си година, преди да се впуснат в брачния живот, мнозина дори предпочитат първо да влязат в Сената. Но аз не мога да си позволя подобен лукс. Защото представлявам патерфамилиас в малкото ни семейство, а и съм последният представител на мъжкия пол, носещ името на Ливий Друзите. Брат ми Мамерк Емилий Лепид Ливиан повече не би могъл да има претенции към родовото ни име, както и към бащиното наследство. Затова мое задължение остава да се оженя и да създам потомство. Без да забравям, че на смъртното ложе на баща ми съм се зарекъл да изчакам сестра ми да порасне достатъчно, за да може и тя да се задоми.“