Град на изгубени души

други момичета да правят, докато танцуват, но който никога не се бе осмелявала да опита.

Винаги й се бе струвало, че косата й ще се закачи в катарамата на нечий колан или нещо

такова, ала сега бе съвсем различно. Месеците на тренировки й се отплащаха не само в

схватка, но и всеки път, когато трябваше да използва тялото си. Движенията й бяха плавни и

овладени както никога преди. Притисна тялото си до това на Джейс.

Той беше затворил очи и сега ги отвори, точно в същия миг, в който експлозия от пъстра

светлина озари мрака над тях. Металически капчици се посипаха по тях, оплетоха се в

косата на Джейс, заблещукаха като живак върху кожата му. Той докосна една сребърна

капчица върху ключицата си с пръсти и ги показа на Клеъри. По устните му плъзна усмивка.

— Помниш ли какво ти казах първия път, когато отидохме в “При Таки”? За храната на

феите?

— Помня, че ми каза как си претичал гол по „Медисън Авеню” с рога на главата. — Клеъри

примигна няколко пъти, за да махне сребристите капчици от ресниците си.

— Всъщност, така и не бе доказано, че съм бил аз. — Само Джейс можеше да говори, докато

танцува, без да изглежда непохватен. — Е, това тук — при тези думи той посочи сребристата

течност, която полепваше по кожата и косата му и сякаш го оцветяваше с металическа боя,

— е същото. От него…

— Се опияняваш?

Джейс я погледна с потъмнели очи.

— Може да се окаже забавно.

Още едно от подобните на реещи се цветя избухна над главите им; този път пръските, които

ги обсипаха, бяха сребристосини, като вода. Джейс близна една капчица от опакото на

ръката си, без да сваля очи от Клеъри.

Се опияняваш. Клеъри никога не бе опитвала наркотици, дори не пиеше. Освен ако не се

броеше бутилката с „Калуа”*, която двамата със Саймън бяха задигнали от барчето с

напитки на майка й и бяха изпили, когато бяха на тринайсет. Разбира се, след това здравата

им беше прилошало, Саймън дори бе повърнал в един жив плет. Не си беше заслужавало, но

Клеъри още си спомняше усещането от това да се чувстваш замаян и щастлив без причина и

непрекъснато да те избива на смях.

* Ликьор на основата на ром и с вкус на кафе. — Бел. прев.

Когато Джейс свали ръка, устните му бяха изцапани със сребристата течност. Все още я

гледаше със златните си очи, тъмни под дългите ресници.

Щастлив без причина.

Клеъри си спомни как се бяха чувствали двамата след Войната за реликвите, преди Лилит да

започне да го обсебва. Тогава той беше като онзи Джейс от фотографията на стената —

истински щастлив. И двамата бяха щастливи. Когато го погледнеше, не я обземаше

мъчително съмнение, нито чувството, че под кожата й има безброй миниатюрни остриета,

които подкопават близостта между тях.

Повдигна се на пръсти и го целуна по устните, бавно и решително.

Сладко— кисел вкус избухна в устата й, смесица от вино и бонбони. Още от сребристата