Град на изгубени души
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на изгубени души». Краткое содержание книги:
бяха нахвърляни всички непотребни вещи, които не бяха изложени отпред. Кадифена завеса
я делеше от основното помещение. Джейс и Себастиан бяха от другата й страна, потънали в
разговор, макар че Клеъри все още не можеше да различи думите им. Тя дръпна завесата
настрани и пристъпи в стаята.
Лампите бяха запалени, но металният сенник беше пуснат, така че минувачите отвън не
можеха да видят вътрешността на магазина. Себастиан преглеждаше вещите по рафтовете —
дългите му внимателни ръце сваляха предмет след предмет, оглеждаше го набързо и го
връщаше обратно на мястото му.
Джейс първи забеляза Клеъри и искриците, припламнали в очите му, й припомниха първия
път, когато я бе видял издокарана, облечена в дрехи на Изабел, за да отиде на партито у
Магнус. Също както тогава, и сега погледът на Джейс бавно се плъзна по нея — от ботушите
по краката, бедрата, кръста и гърдите й, докато се спря върху лицето й. Ленива усмивка изви
устните му.
— Бих могъл да отбележа, че това не е дреха, а бельо — заяви той. — Но не мисля, че би
било в мой интерес.
— Трябва ли да ти напомням — обади се Себастиан, — че това е сестра ми?
— Повечето братя биха били във възторг, ако такъв изискан джентълмен като мен
кавалерства на сестра им. — Джейс грабна едно военно яке от близкия рафт и го облече.
— Кавалерства? — повтори Клеъри. — Още малко и ще се наречеш конте и нехранимайко.
— А призори ще отиде на дуел — допълни Себастиан, докато се приближаваше към
завесата. — Ей сега се връщам. Трябва да измия кръвта от косата си.
— Ама че сме суетни — закачи го Джейс с широка усмивка, а после притегли Клеъри към
себе си и понижи глас. — Помниш ли партито на Магнус? Ти се появи във фоайето с Изабел
и Саймън насмалко да получи удар.
— Странно. И аз си мислех за същото. — Тя отметна глава назад, за да го погледне. —
Доколкото си спомням, тогава не каза нищо за това как изглеждам.
Джейс плъзна пръсти под презрамките на роклята комбинезон и връхчетата им докоснаха
кожата й.
— Мислех, че не ме харесваш особено. И не смятах, че да изредя пред толкова много хора
всички неща, които ми се искаше да направя с теб, би било най-подходящият начин да
променя мнението ти за мен.
— Мислел си, че не те харесвам? — Гласът й се издигна невярващо. — Джейс, кога се е
случвало някое момиче да не те хареса?
Той сви рамене.
— Без съмнение лудниците по света са пълни със злощастни жени, останали слепи за моя
чар.
Един въпрос трептеше на върха на езика й; въпрос, който открай време искаше да зададе, но
никога не го бе сторила. Пък и в крайна сметка наистина ли имаше значение какво бе
правил, преди да я срещне? Златните очи на Джейс омекнаха едва забележимо, сякаш
неизказаният въпрос се бе изписал на лицето й.
— Никога не ме е било грижа какво мислят момичетата за мен. Не и преди теб.
„Преди теб.” Когато Клеъри проговори, гласът й трепереше лекичко:
— Джейс, чудех се…
— Любовните ви прелюдии са отегчителни и дразнещи. — Себастиан се появи иззад
кадифената завеса; сребристата му коса беше влажна и разрошена. — Готови ли сте?
Клеъри се освободи от прегръдката на Джейс с пламнало лице; Джейс обаче изглеждаше
напълно спокоен.
— Ние сме тези, които те чакаха.
— Е, виждам, че сте намерили начин да убиете времето. А сега да вървим. Казвам ви, това
място адски ще ви хареса.
*
— Никога няма да си получа обратно депозита за щети, който оставих за този апартамент —
мрачно подхвърли Магнус.
Беше се настанил върху масата, между кутии от пица и чаши кафе, и гледаше как останалите
от отбора на добрите полагат всички усилия да разчистят опустошението, оставено от
появата на Азазел — димящите дупки, зеещи в стените, тъмната слуз, която се процеждаше
от тръбите на тавана, пепелта и другите зърнести черни вещества, които се бяха набили в
пода. Председателят Мяу се бе изтегнал в скута на Магнус и мъркаше. Самият Магнус не
вземаше участие в почистването, защото именно заради него апартаментът му едва не беше
унищожен; Саймън не вземаше участие в почистването, защото след случилото се в
пентаграмата никой не знаеше точно как да се държи с него. Беше се опитал да говори с
Изабел, ала тя бе размахала заплашително една четка в лицето му.
— Имам идея — каза Саймън, който седеше до Магнус, подпрял лакти на коленете си. — Но