Град на изгубени души
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на изгубени души». Краткое содержание книги:
му, а феите като че ли имаха по-голяма поносимост към него. — Признавам, че се
изненадах, когато получих съобщението ти, че искаш да се срещнем тук.
— Ти, повече от всеки друг, би трябвало да знаеш, че милейди проявява особен интерес към
теб. Тя знае всяко твое движение. — Мелиорн отпи глътка вино. — Тази нощ в Прага имаше
сериозен смут сред демоните. Кралицата беше обезпокоена.
Себастиан разпери ръце.
— Както виждаш, нищо ми няма.
— Смут, който несъмнено ще привлече вниманието на нефилимите. Всъщност, ако не греша,
неколцина от тях вече се навъртат тъдява?
— Тъдява? — невинно повтори Себастиан.
Мелиорн отпи още една глътка вино и го изгледа свирепо.
— О, извинявай. Все забравям забавния начин, по който се изразявате. Искаш да кажеш, че в
клуба има ловци на сенки, които ме търсят. Знам. Вече ги забелязах. Кралицата явно няма
много високо мнение за мен, след като смята, че не мога да се справя с няколко нефилими
без чужда помощ. — Себастиан извади една кама от колана си и я завъртя между пръстите
си; острието улови малкото светлина в нишата и я отрази.
— Ще й предам думите ти — измърмори Мелиорн. — Трябва да призная, че ми е трудно да
разбера с какво толкова я привличаш. Ти вече бе претеглен на везните ми и бе намерен
недостатъчен* но с милейди имаме различни вкусове.
* Леко променен цитат от Книгата на Даниил от Стария Завет. — Бел. прев.
— Претеглен на везните и намерен недостатъчен? — Развеселен, Себастиан се приведе
напред. — Нека ти го обясня възможно най-простичко, елфически рицарю. Аз съм млад.
Красив. И съм готов да срина света до основи, за да получа онова, което искам. — Камата му
проследи една пукнатина върху каменната маса. — Също като мен, кралицата няма нищо
против да играе игра на изчакване. Но ето какво искам да знам: когато дойде заникът на
нефилимите, на чия страна ще застанат елфите — със или против мен?
Лицето на Мелиорн беше безизразно.
— Кралицата казва, че ще застане на твоя страна.
Едното ъгълче на устните на Себастиан се изви.
— Прекрасна новина.
Мелиорн изсумтя.
— Винаги съм вярвал, че човешката раса ще се погуби сама. Хилядолетия наред предричам,
че ще се самоунищожите. Ала наистина не очаквах краят да настъпи по този начин.
Себастиан завъртя лъскавата кама между пръстите си.
— Никой никога не го очаква.
— Джейс — прошепна Клеъри. — Джейс, някой може да влезе и да ни види.
Ръцете му не спряха онова, което правеха.
— Няма. — Той прокара пътечка от целувки по шията й, с което успешно разпръсна мислите
й. Трудно й бе да остане в реалността, докато ръцете му бяха върху нея, докато мислите и
спомените й бушуваха, сякаш повлечени от вихрушка, а пръстите й бяха впити в тениската
му с такава сила, че сигурно всеки момент щяха да я скъсат.
Каменната стена зад гърба й бе студена, ала Джейс я целуваше по рамото и смъкваше
презрамката на роклята й. Беше й едновременно горещо и студено, цялата трепереше. Светът
стана на безброй късчета, като ярки парченца стъкло в калейдоскоп. Щеше да се разпадне
под ръцете му.
— Джейс… — Тя се вкопчи в тениската му. Беше мокра, лепкава. Сведе поглед към ръцете
си и за миг не осъзна какво вижда. Сребриста течност, смесена с нещо червено.
Кръв.
Клеъри вдигна очи. От тавана над тях, като ужасяваща пинята висеше човешко тяло.
Глезените му бяха вързани с въже, от прерязаното му гърло капеше кръв.
Клеъри изпищя, ала звук не се чу. Отблъсна Джейс и той политна назад. Имаше кръв в
косата му, по тениската му, по голата й кожа. Клеъри вдигна презрамките на роклята си,
отиде до завесата със залитане и я дръпна.
Статуята на ангела вече не бе такава, каквато я помнеше. Черните криле се бяха превърнали
в криле на прилеп; прекрасното доброжелателно лице бе изкривено в ехидна гримаса. На
усукани въжета от тавана висяха трупове на мъже, жени, животни — посечени, облени в
кръв, която се лееше по пода като дъжд. Кръв шуртеше и от фонтаните, а по повърхността на
алената течност, която се събираше в басейните им, се носеха не цветя, а отрязани ръце.
Гърчещата, деряща се тълпа на дансинга бе подгизнала от кръв. Пред очите на Клеъри се
завъртя една двойка: мъжът — висок и бледен, стиснал в ръцете си безжизненото тяло на
жена с прерязано гърло. Мъжът облиза устни и се наведе, за да отпие отново, но докато го