Град на изгубени души
- Автор: Клэр Кассандра
- Серия: Реликвите на смъртните #5
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Град на изгубени души». Краткое содержание книги:
няма да ви хареса.
— Мисля, че ще се окажеш прав, Шъруин.
— Саймън. Името ми е Саймън.
— Все тая. — Магнус махна с изящната си ръка. — Каква е тази идея?
— Нося знака на Каин. Което означава, че нищо не може да ме убие, нали така?
— Ти можеш да се убиеш — подхвърли Магнус, не особено услужливо. — Доколкото знам,
злополука с неодушевен предмет също може да те убие. Така че ако възнамеряваш да се учиш
да танцуваш ламбада върху хлъзгава платформа над трап, пълен с ножове, не те съветвам да
го правиш.
— Дотук бях с плановете ми за тази събота.
— Но иначе нищо друго не може да те убие — продължи Магнус. Той бе отместил очи от
Саймън и сега гледаше Алек, който се бореше с една четка. — Защо?
— Онова, което се случи с Азазел в пентаграмата, ме накара да се замисля. — Нали казахте,
че е по-опасно да призовеш ангел, отколкото демон, защото ангелите могат да те поразят на
място или пък да те изпепелят с небесен огън. Но ако аз го направя… — Гласът му заглъхна.
— Е, ще бъда в безопасност, нали?
Това определено привлече вниманието на Магнус.
— Ти? Да призовеш ангел?
— Би могъл да ми покажеш как. Знам, че не съм магьосник, но нали и Валънтайн го е
сторил. След като той е успял, защо и аз да не се справя? Искам да кажа, нали има и хора,
които могат да правят магии.
— Не мога да ти гарантирам, че ще останеш жив — предупреди го Магнус, ала в гласа му се
долавяше заинтригувана нотка. — Знакът е небесна защита, но дали те защитава и срещу
самото Небе? Дори аз не знам отговора на този въпрос.
— Не съм и очаквал да го знаеш. Но си съгласен, че от всички нас, аз вероятно имам най-
голям шанс, нали?
Магнус погледна към Мая, която тъкмо пръскаше Джордан с мръсна вода и се смееше,
докато той се дърпаше с негодуващ вик. Мая отметна къдравата си коса назад, оставяйки
тъмно петно върху челото си. Изглеждаше толкова млада.
— Да — съгласи се неохотно Магнус. — Вероятно е така.
— Кой е баща ти? — попита Саймън.
Очите на Магнус отново се спряха върху Алек. Бяха златистозелени и също толкова
непроницаеми, колкото и очите на котарака в скута му.
— Това не е най-любимата ми тема, Смедли.
— Саймън — поправи го Саймън. — Ако ще умирам за теб, можеш поне да запомниш името
ми.
— Няма да умираш за мен. Ако не беше Алек, щях…
— Какво?
— Присъни ми се сън. — Очите на Магнус бяха станали още по-далечни. — Видях град от
кръв, с кули от кости, а кръвта се лееше като вода из улиците. Може би ще успееш да спасиш
Джейс, дневни вампире, но не можеш да спасиш света. Приближава мрак. „Земя мрачна като
самата тъмнина; земя на мрачна сянка и без никакъв ред, гдето виделото е като тъмнина.”*
Ако не беше Алек, щях да се махна оттук.
* Йов 10:22 — Бел. прев.
— И къде щеше да отидеш?
— Бих се скрил. Бих изчакал всичко да отмине. Аз не съм герой. — Магнус вдигна
Председателя Мяу и го пусна на пода.
— Обичаш Алек достатъчно, за да останеш — каза Саймън. — Това също е геройство.
— Ти обичаше Клеъри достатъчно, за да съсипеш целия си живот заради нея. — В гласа на
Магнус имаше нетипична за него горчивина. — И виж докъде те докара това. — Той повиши
глас: — Хей, вие, я елате тук. На Шелдън му хрумна нещо.
— Кой е Шелдън? — попита Изабел.
Пражките улици бяха студени и тъмни и макар че Клеъри бе увила прогореното палто около
себе си, мразовитият въздух като че ли заглушаваше песента на кръвта във вените й и
уталожваше въодушевлението от битката. Купи си чаша греяно вино, за да се пребори със
студа, и обви ръце около тялото си, докато тримата с Джейс и Себастиан се лутаха из
същински лабиринт от все по-тесни и по-мрачни старовремски улички. Не се виждаха
табели с имена, нито пък минувачи; единствената константа беше луната, която плуваше
през гъстите облаци над тях. Най-сетне няколко каменни стъпала ги изведоха на мъничък
площад. Едната му страна беше осветена от примигващ неонов знак, на който пишеше KOSTI
LUSTR. Под примигващите букви имаше отворена врата, зейнала в стената като липсващ зъб.
— Какво означава „Kosti Lustr”? — попита Клеъри.
— „Свещник от кости”. Това е името на нощния клуб — обясни Себастиан и се отправи
натам с ленива стъпка. Бледорусата му коса отразяваше сменящите се неонови цветове на
табелата — яркочервено, студено синьо, металическо златно. — Идвате ли?
Същинска стена от звук и светлина блъсна Клеъри още в мига, в който прекрачиха прага на